— Каква е тая работа? — попита кисело. — Защо се интересуваш от Ана?
— Майчето иска да знае.
Пийт присви устни, но не подсвирна.
— Майчето ли?
Изглеждаше сепнат. Майчето си имаше име в неговите среди и то не беше от приятните.
— Ами… да, тя е още в „Палас“ и пред вратата й седят две ченгета. Ония от пресата не знаят, че тя е била в хотела, когато са пречукали тоя Хайни, но ченгетата знаят.
— Защо не я окошарят? — попита Еди.
— Виж к’во, тези ченгета от ФБР-то са хитри. Мислят, че Райли е дошъл да види Ана в хотела, натъкнал се е на Хайни и просто е трябвало да го гръмне заради плямпането. Е, те така си го представят. Ако я държат под око достатъчно дълго, ще изровят Райли.
Еди помисли още малко.
— Слушай, Пийт, трябва да поговоря с тая женска… ти трябва да ми помогнеш. Не искам на ченгетата да им хрумнат разни неща за мен, така че трябва да уредиш една среща. Позвъни й да дойде направо тука. Аз ще чакам, ще говоря с нея в тая канцелария и ченгетата няма да узнаят нищо.
Пийт започна да протестира, но Еди го сряза.
— Майчето иска да се свърши тая работа, по-добре е да го направиш — той измъкна топка зеленикави банкноти от джоба си и ги бутна през бюрото. — Най-добре е да си платя за телефонния разговор — добави, като се хилеше.
Пийт се поколеба за момент, след това взе зеленикавите банкноти, погледна ги и придърпа телефона към себе си. Набра номера на хотел „Палас“.
— Дайте ми мис Борг — и след малко: — Ти ли си Ана? Тук е Пийт от „Космос“. Слушай, малката, искам да дойдеш направо… да… важно е. Можеш ли да дойдеш веднага? Окей. Ще те чакам — той остави слушалката на вилката. — Ще бъде тук след десет минути.
— Чудесно — ухили се Еди. — Лесно идват при теб, а, Пийт?
— Отнасям се кротко с нея — отвърна Пийт. — Имам слабост към тая кукла и ако не беше за Майчето, нямаше да го направя.
— Не се притеснявай, няма да бъда груб… не ми е в стила… просто искам един братски разговор с тая женска и т’ва е всичко. Сега ти се разходи… нали, и ме остави тук. Като се върнеш, канцеларията е пак твоя.
Пийт се поколеба за миг, след това си взе шапката и излезе. Еди извади пистолета си и го сложи на бюрото. Нямаше да рискува с момиче, което работи за Райли. Момичетата на гангстерите сигурно добре се владеят, но не бе разумно човек да ги стряска. Той се отпусна на стола си и зачака. Минутите се нижеха и Еди не откъсваше очи от електрическия часовник на бюрото. Чу острото потракване на обувки с дървени токчета и сложи ръка на пистолета. Вратата се отвори със замах и Ана Борг влезе. Стигна до средата на стаята, преди да го види. С влизането беше затръшнала вратата. Тя спря рязко и лицето й изгуби цвета си. Еди се възхити на бързината, с която се съвзе. Беше стресната, но умът й работеше. Помисли, че си я бива. Райли е знаел как да ги избира, макар че е бил мухльо. Тя бе видяла пистолета и не направи опит да помръдне.
— Как си, малката? — ухили се приятелски Еди. — Не се стряскай… за сега нищо няма да започвам. Само си остави чантата на бюрото, а? Там вие, сладураните, си носите оръжието… нали?
Тя подхвърли чантата на бюрото и седна. Дишаше учестено, но иначе бе спокойна. Еди взе чантата, погледна вътре и я натъпка в едно чекмедже. След това мушна пистолета си обратно в кобура.
— Знаеш кой съм… нали? Попита той.
Тя не каза нищо.
— Ти ми остави визитната си картичка оня ден — продължи Еди. — Попита къде е Райли.
Тя се отпусна малко, но очите й останаха нащрек. Еди извади пакет цигари и ги бутна през бюрото към нея. Тя се поколеба за момент, след това взе една. Еди се изправи, и като заобиколи бюрото, запали цигарата й. После се настани съвсем близо до нея, на ъгъла на бюрото, и се ухили.
— Слушай сега, трябва да се разберем — започна той. — Оная вечер ти едва не ме вкара в беля… ама не ти се сърдя. По дяволите… не аз пречуках Хайни, а ти… и си го знаеш.
Тя го гледаше втренчено, без да трепне.
— Какво ме е грижа? Те го лепнаха на твойто приятелче, а той е на сигурно място… така че да забравим тая част. Аз дойдох и посрещането ми наистина беше топло. — През цялото време той я уговаряше нежно и виждаше, че тя се отпуска и превъзмогва уплахата си. — Ти и аз можем да се разберем, ако станеш малко по-любезна.
— Къде е Райли? — попита тя рязко. Гласът й бе дрезгав, като на ония жени, дето се вайкат в ефира.
Еди се отпусна леко назад. Каза си, че вече е постигнал нещо.
— Ами защо мислиш, че аз знам къде е Райли?
— Ти си видял Райли в нощта, когато е гепил оная пачавра Бландиш — отвърна Ана, като го наблюдаваше хладно.
Еди си каза, че наистина си я бива. Харесваше му извивката на миглите й. Никак не приличаше на евтина любовница на гангстер. Тя не беше само грим и пудра. Можеше да я обелиш и да видиш, че и отдолу е добра.