— Как разбра това? — попита Еди.
— Добре, умнико — отвърна тя. — Аз ще ти кажа факти и след това можеш да говориш. Райли ми звънна от Джони. Каза, че се е натъкнал на теб и мисли, че Слим може да опита да ги метне. Аз бях при Джони и говорих с него, но той каза, че Райли и момичето са останали през нощта и след това отишли някъде. Не знаеше къде.
Еди мислено похвали Джони, но не показа колко е доволен. Работите щяха да се оправят в края на краищата.
— Е, и какво? — запита той.
— Райли изчезна. Заряза ме зарад една пикла… ето какво. — Две ярки червени петна се очертаха на страните й, а очите й светнаха гневно. — Искам да знам къде е Райли и защо не ме е извикал.
Еди се почеса по главата, правеше се на тъп.
— Мисля, че и ченгетата искат да знаят къде е. Той наистина се е хванал на едро, като е сложил ръка на тая кукла. Брей! Не мислех, че е способен на такова нещо.
Ана внезапно се изправи.
— Престани да шикалкавиш! — озъби се тя. — Какво знаеш?
— Окей, сестро, недей да се плашиш. — Еди също се изправи. — Не знам много, но това, което знам, е трудно за казване. Знам, че си била близка с Райли и както съм чувал, си му била вярно другарче. Е, малката… той май наистина е решил да ти бие шута.
Ана пристъпи към него. Тя наистина изглеждаше добре, когато бе ядосана.
— Веднага те хванах — изписка тя. — Опитваш се да ме разиграваш, ама аз не вярвам нито на една дума. Райли беше свестен тип. Малко се счепквахме, но кой не го прави? Той не би ме изпързалял… така че това е изключено… ясно ли ти е?
Еди сви рамене.
— Ти си знаеш най-добре, сестро — отвърна равнодушно. — Аз го видях с тая Бландиш и той здравата беше лапнал. Казвам ти, като го видях, тя лежеше в колата с рана на тиквата, а Райли добре я опипваше. Разбираш ли? Ръцете на тоя глупак шареха по нея. Тя се беше борила с всички сили, ама той я беше гепил точно както му се щеше. Е, нека ти кажа, че тя е хубавица. Ако аз бях с нея в колата вместо Райли, щях да направя същото като него. Окей, аз си го представям така… Райли е пощурял по нея. Двамата са се покрили някъде, чакат откупа и какво, по дяволите, ще прави с теб? Можеш ли да седиш и да гледаш как се занася с тая кукла? Ще си умра от смях. Райли е знаел това… така че — без теб. И то завинаги. Хич не е за вярване, че той ще рискува да те прибере, след като се намеси полицията. Мисля, че са те изпързаляли.
Тя го плесна през устата. Ударът не беше силен и го накара да се ухили. Харесваше такива жени.
— Млъкни! — изписка тя. — Райли не е такъв!
Еди отново вдигна рамене. Отиде до прозореца и погледна в тъмното. Разбра, че бе казал достатъчно. Тя направо му вярваше и явно започваше да беснее, защото закрачи напред-назад. Еди я остави да се самонавива. Той стоеше и гледаше движението по улицата, като се подсмихваше. Изведнъж тя се приближи и застана до него. Изглеждаше отпусната и изморена. Еди почти чувстваше как огънят я напуска.
— Толкова отдавна не се е обаждал — каза тя с горчивина в гласа. — Само да разбера, че ме е отписал! — започна да удря по стената с юмрук. — Какво ще правя? Нямам нито цент!
— Не се притеснявай, сестро — рече Еди, като се чудеше, дали може да я погали някъде, — мангизите не са всичко. Във всеки случай аз мога да те подкрепя малко, докато се оправиш.
Тя се врътна светкавично към него и зафуча като котка.
— Казвам ти, че това е измама — извика яростно тя. — Ти лъжеш!
Еди разбра, че е свършил много добра работа. Щеше да спре дотук. Отиде до бюрото и извади чантата й. Обърна се така, че тя да не го вижда и пъхна пачка зеленикави банкноти под пистолета й, калибър 25, приближи се към нея и сложи чантата през рамото й. Заведе я до вратата.
— Окей, малката — каза спокойно. — Забрави всичко, може и да лъжа. Чакай си Райли, но ние чакай твърде дълго. Като се умориш от чакане, хвани Пийт да ми се обади. Аз мога да направя доста за такава хубавица като теб и не съм чак такъв мухльо, че да те чупя.
Той я избута от стаята и затвори вратата. Цяла минута стоя облегнат на стената, като се поздравяваше. Каза си, че ще я види пак.
Флин погледна часовника си. Седеше в тяхната „Еърфлоу“, до него имаше един „Томпсън“, а на коленете му — мощен прожектор. Беше неспокоен и тихо ругаеше. Предполагаше, че ще мине гладко, защото Майчето бе казала така, а той имаше голямо доверие в нея, но при все това бе неспокоен. Колата бе изтеглена встрани от пътя в тъмната сянка на няколко дървета. Оттам пътят се виждаше ясно на около миля напред. Флин седеше и чакаше Джон Бландиш и откупа. Док бе излязъл и телефонирал на Бландиш преди няколко часа. Отново му бе дал да разбере, че няма защо да забърква някоя каша. Бландиш изглеждаше примерен, но Флин не искаше да рискува. Щеше му се Док или Слим да се бяха заели с тази работа, макар, че Майчето му беше обещала допълнителни петстотин долара. Петстотин долара са хубаво нещо, ако не си зад решетките, но ако си там — не ти трябват много. Щеше да се радва да свърши с това. Погледна отново часовника си. Моментът наближаваше. Отгоре, по небето, започнаха да прелитат черни облаци, които затулиха високата луна. Нощта беше гореща, но Флин го избиваше студена пот.