Изведнъж в далечината той съзря блещукането на фарове. Мигом излезе от колата и застана на пътя. Автоматът стоеше под мишницата му. Изтича срещу светлините, след това слезе от пътя. Колата се движеше с голяма скорост; той чуваше рева на двигателя — шофьорът бе махнал ауспуха. Флин започна да святка с прожектора. Лъчът се врязваше в тъмнината. Приближаващата кола намали малко и като премина покрай него, нещо излетя от прозореца и падна почти в краката му. Той обърна прожектора надолу и видя, че беше здрава кожена чанта. Колата не спря, а продължи напред в нощта. Бландиш се подчиняваше на заповедите.
Флин набързо огледа пътя в двете посоки, но от друга кола нямаше и следа; грабна чантата и изтича до колата си. Шмугна се зад кормилото и бързо включи на скорост. Откри, че трепери, но се насили да се усмихне. Майчето се бе оказала права. Беше минало без засечка. Напред полетя колата с голяма скорост. Флин караше така, сякаш дяволите го гонеха. Пътят бе прав с километри напред и той час по час поглеждаше в огледалото, но никой не го следваше. Без да бърза, той продължи по пътя, докато се увери, че не го преследват, след това, като се отпусна, завъртя кормилото и излезе встрани от пътя. Колата се тръскаше и друсаше около четвърт миля, преди той да се почувства сигурен, че е отървал кожата си; след това се насочи към къщи.
Цялата банда беше там и го чакаше. Той влезе в стаята и тръсна чантата на масата. Чувстваше се добре, влизайки така — в центъра на вниманието, останалите впили любопитни, жадни очи в него. Флин им се ухили.
— Без гък.
Майчето се изправи с усилие на крака и отиде до масата. Заопипва неумело тежките закопчалки. Другите се приближиха и загледаха. Тя рязко отвори чантата и започна да вади стегнатите пачки. Работеше бавно и без вълнение, но другите реагираха всеки по свой начин. Майчето опразни чантата и я бутна от масата на пода. Слим се надвеси над купа пари — устата му висеше отворена, а очите му бяха като процепи върху бялото лице. Каза си, че той получава и нещо повече, не само мангизи. Петстотин хиляди долара изглеждаха добре там, накуп върху масата. Майчето преброи пачките и провери банкнотите. Накрая вдигна очи.
— Стана — рече тя. — И сега полицията е на грешна следа. Върви ни, а?
Тя погледна замислено парите, след това се наведе, вдигна чантата и ги сложи обратно в нея. Като свърши, тя седна и сложи огромните си ръце на масата.
— Тия мангизи са опасни — потупа чантата Майчето. — След няколко дена ще станат толкова опасни, че ще бъде самоубийство да се използват. Искам мангизи. Имам план, дето ще ни потопи в меда всички за дълго време. Имаме тук петстотин бона и не можем да ги използваме. Окей, аз ги продавам на половин цена. Получавам двеста и петдесет бона истински пари. Такива, че да си ги пръскаш, без цял полицейски отряд да ти задава въпроси. Казвам ви това, момчета, защото вие не сте си го представяли така. Мислехте си, че сме спечелили половин милион долара… ама не сме. Тия мангизи са отрова. Всяко ченге в страната ги чака да се появят. Така… сега сме екстра. Ченгетата ще търсят Райли и няма да го намерят, защото си лежи удобно под земята. Към нас няма следа. Взимаме мангизите и си я караме.
Еди наблюдаваше Майчето със суров поглед.
— Кой ще поеме риска за мангизите и ще ни даде половината? — попита той.
Уопи се намеси възбудено. Той бе слушал майчето с растящо безпокойство.
— Няма да се разделиш с всичките тия мангизи, нали? — гласът му трепереше. — Брей! Половината не са толкова опасни.
Док и Флин поклатиха глави, но Слим не каза нищо. В момента парите не го безпокояха. Той си мислеше за мис Бландиш горе и кръвта му бучеше в ушите. Майчето бе казала, че когато пристигнат мангизите, той може да я има. Майчето държеше на думата си и това губене на време в плямпане бе непоносимо.
— Чакайте малко. — Майчето изгледа напрегнатите лица. Малките й черни очички святкаха опасно. — Вие не искате да се разделите с двеста и педесе бона… така ли? Обзалагам се, че е така, ама ще го направите и ще ви хареса. Слушайте, мижитурки такива, не сте помислили по тази работа. Не можете да видите накъде сте се засилили. А аз мога. Ние ще използваме само сигурни пари… ясно? Няма да ни прилапат за двеста и педесе бона. Аз разменям мангизите и ето ни в меда. Уредила съм работата с Шумбаум. Той вече е на път. Шумбаум има доста начини да се оправи с опасни мангизи… вие — не.