— Задръж, за Бога — внезапно рече Райли. — Тая курва крещи и не мога да чуя какво казваш… само минутка почакай.
Бейли чуваше пронизителния яростен глас на Ана, след това чу как Райли ревна ядно и острия звук на шамар. Ухили се. Райли и Ана се бореха по цял ден — просто за развлечение. Според Бейли така си бяха устроени. Райли отново се обади.
— Слушай, Райли — изпъшка умолително Бейли — адски е горещо в тази кабина. Отвори си ушите, та да мога да изляза по-бързо оттука.
Райли започна да хленчи за горещината при него.
— Окей, окей — прекъсна го Бейли, — при теб е горещо, ама тука е убийствено. Да! Убийствено! Не, не съм извършил убийство. Казвам, че тука е убийствено… в тая кабина. К’ва кабина? Тая проклета куча кабина, в която съм тука. Какво? О-о, престани, хайде! Не! Не, няма значение горещината. Само слушай за малко, преди да съм умрял. Перлите на Бландиш излизат от банката. Да-а, т’ва казах… перлите на Бландиш… КРАЛЯ НА МЕСОТО! Точно така, т’ва ти казвам, нали? Да, довечера. Оная кукла ще ги носи в „Голдън слипър“ след една голяма забава. Отива там с Джери Макгауан, К’во ще кажеш?
— Върни се веднага — изведнъж се оживи Райли. — Трябва да поговорим за това… айде бързо.
— Окей — изхили се Бейли в слушалката. Райли не беше такъв страхопъзльо, за какъвто го мислеше. — Идвам.
Окачи слушалката, забави се, докато си запали цигара, сетне излезе на улицата. Въздухът му се видя хладен след този в кабината и той с бързи крачки отиде до пакарда. Пресегна се и събуди Стария Сам, като го раздруса грубо.
— Събуди се, спяща красавице — подхвърли, като се настани зад волана. — Стават големи работи.
Бейли непохватно се промъкваше между заетите маси. „Гордън слипър“ правеше рекорден оборот. Келнерки се движеха напред-назад като добре смазани машини и носеха високо вдигнати табли. Шумът от непрестанната глъч се бореше със звуците на оркестъра. Въздухът бе гъст от дима и човек трудно можеше да види другия край на салона. Бейли се чувстваше скован и възбуден. Типично бе за Райли да му даде да свърши работата в заведението. Седна на една малка маса и изръмжа на келнера, който го погледна подозрително. Поръча си уиски със сода и докато човекът отиде да го донесе, огледа внимателно салона. Беше рано и той знаеше, че мис Бландиш не е пристигнала, обаче не знаеше как изглежда и си помисли, че може да разбере коя е запазената за нея маса. Не успя да види нищо в дима и се отказа, като повдигна раздразнено рамене. Зарадва се на уискито, което създаде работа на ръцете му. Постоя известно време така, пушеше, пиеше и се чудеше как на Райли му харесва да чака отвън със Стария Сам в пакарда. След това барабанистът изведнъж удари туш и диригентът се приближи до микрофона.
— Ще ви прошепна само две думи, приятели — гласът му гърмеше из помещението. — Пристигат мис Бландиш и нашият стар приятел Джери Макгауан. Днес е рожденият ден на младата дама и тя е тук, за да се позабавлява. Посрещнете я с много аплодисменти, приятели, но не се трупайте. Едно малко птиче ми казва, че тя носи прочутите перли, така че, скъпи дами, сега е вашият шанс сами да ги видите.
Бейли извърна рязко глава и погледна към входа. Всички погледи в салона бяха обърнати в същата посока. Един яркобял прожектор я пое, като влезе, следвана от висок слаб мъж, който се хилеше през димната завеса и махаше на невидими приятели. Бейли я наблюдаваше как минава по тясната пътека между масите. Беше чувал за нейната външност и често се бе чудил точно колко я бива, но сега, като я видя за пръв път, изведнъж си пое дълбоко дъх. Светлината падаше върху гъстата й червеникава коса и оттам се отразяваше върху бялата й кожа. Очите й бяха големи и лъчисти и Бейли седеше зяпнал. Беше виждал много красавици през живота си, но мис Бландиш го улови за гърлото.
Онова, което го развълнува повече от всичко, бе, че тя изглеждаше като самата невинност. Той не знаеше точната дума, но тя просто не беше като никое от момичетата, на които бе попадал. Имаше си всичко, което и те имаха, но единственото нещо, което им липсваше, го имаше у нея. Наблюдаваше я как маха весело с ръка на тълпата, която крещеше и тропаше около нея, и когато врявата утихна и тя седна с Макгауан, Бейли малко се отпусна. Гледаше ги съсредоточено, впил очи в наниза от перли около шията й, дори от разстояние можеше да различи, че са хубави и в същото време започна да разбира, че тази работа ще бъде голяма. Нямаше да се отърват лесно. Можеше да си представи колко упорит щеше да бъде Бландиш с ченгетата. Цялата щатска полиция в Канзас щеше да бъде по петите им веднага щом случилото се излезе наяве. Установи, че леко се изпотява. Сигурно бяха побъркани да се заемат с такава работа. Отпи глътка уиски и се опита да се отпусне. Какво ли щеше да каже Райли, ако излезе и му рече да остави всичко. Повдигна примирително рамене. Трябваше да свърши работата до край.