Выбрать главу

Другите се спогледаха. Еди се отпусна.

— Окей, Майче — промърмори той. — Както кажеш.

Останалите се поведоха по него.

— Сега, като зехме мангизите, к’во ще ги правиш? — попита Флин.

— Веднага започвам изплащане — ухили се Майчето и показа жълтите си зъби. — Разделяме си по равно сто бона за неприятностите, а останалите ще идат за една работа, дето обмислям от известно време. Аз се захващам с търговия, а вие, момчета, ще ми помагате. Щом се поуспокоят нещата, ще се изместим оттук и ще отидем в някой друг град. Искам да се захвана с един нощен клуб, снабден с момичета, пиячка и комар. Пари могат да се правят с таз игра, когато момчетата са хитри и ловки. Дотегна ми да бъда селяндурка, с шайка дребни гангстери наоколо… от сега нататък, момчета, минаваме към големците — тя ги огледа, за да види как са харесали нейния план и не беше разочарована. — Трябва сами да го схванете. Тая история с ограбване на банки и разни дребни работи вече свърши. Искам всички да гледате по на едро… там ви е късметът. Щом като Шумбаум донесе чистите мангизи, ще ги имате… а как ще ги харчите си е ваша работа.

Еди се размърда на стола си и впери поглед в лампата на тавана.

— Как ще върнем тая Бландиш? — попита той.

Настъпи напрегната тишина. Майчето го погледна и лицето й се наля с кръв. Еди не откъсваше очи от лампата. Слим изведнъж замръзна на стола. Другите гледаха неловко, атмосферата бе заредена с динамит.

— Май ти казах да оставиш тая работа, а? — рече бавно Майчето.

— Взе мангизите, най-добре е да пуснем момичето.

Майчето се наведе напред.

— Кой казва това?

Еди се поколеба, след това се впусна смело.

— Ей, к’во е? — обърна глава и я погледна. — Не можеш така да се отървеш. Слушай, Майче, не виждаш ли, че разваляш бизнеса? Ако не пуснем тая женска, ще се надигне адска врява. По дяволите! Не можеш да си представиш! Никой вече няма да плаща откуп. Бизнесът просто ще се провали.

Майчето с усилие се изправи. Лицето й бе изкривено от ярост. Изглеждаше страшно озлобена.

— Тая кукла знае твърде много. Вината сега пада върху Райли и ние сме свободни да се впуснем в новия бизнес. Пусни я и тя ще ни изпорти. Ченгетата от ФБР-то ще се изтърсят веднага. Ако искаш да ти се подпали задникът… аз не ща. Така че затваряй си човката, бъбрив кучи сине!

Еди отмести очи и не каза нищо. Слим се изправи. Лицето му бе напрегнато, мускулите на челюстта му изпъкваха.

— Остави тая фуста на мира — обърна се той към Майчето. Гласът му беше висок и груб, но Майчето само го погледна.

— Млъкни и ти — каза тя. — Тая кукла ще я пречукаме… така че млъквайте всички.

Слим бръкна в сакото си и измъкна своя „Люгер“. Изрита масата настрани и тя се преобърна с трясък, заедно с тежката чанта. В стаята изведнъж настана тишина. Студената безизразност на лицето му изплаши всички. Той отиде до Майчето и тикна пистолета в лицето й.

— Остави тая кукла на мира — повтори, — ясно ли е? Тя е моя! Само се опитай да я пипнеш и ще си го получиш! Ясно ли е, дърта краво? Ще ти пръсна мозъка, ако докоснеш тая фуста!

Майчето се вгледа в жълтеникавите му очи и разбра, че ще го направи. Отдръпна се от него изплашена. Той я последва и ръгна пистолета в отпуснатите й гърди. Тя бързо кимна с глава.

— Да — рече задъхано, — разбрах.

Той отдръпна пистолета си и изгледа останалите. Те избягваха погледа му.

— Не си навирайте носовете в тая работа… или ще ви се случи нещо — той спря за момент, след това се повлече навън.

Майчето го изгледа като излизаше. Лицето й бе загубило цвета си и тя трепереше от ярост, но Слим я бе уплашил здравата. Знаеше, че той ще я убие без колебание и изведнъж, с цялата си насъбрана и потисната ярост, плю на пода.

Слим започна да се изкачва по стълбите. Пистолетът бе още в ръката му. Допирът на гладката студена дръжка му беше приятен. С всяка стъпка се приближаваше към мис Бландиш. Той свиваше пръсти в обувките си, като се опитваше да хване стълбищната пътека през гьоновите си подметки. Все напред безшумно вървеше, като внимаваше да стъпва леко и да пружинира на пръсти. Изведнъж разбра как се изкачва нагоре. Усети тежестта, която всеки крак трябваше да понесе, докато се повдига от стъпало на стъпало. Позабави се, като стигна края на стълбите, но след това продължи, премервайки всяка крачка.