За първи път Бландиш се отпусна.
— Чух, че сте такъв, но исках сам да видя. Много добре, Фенър, да се залавяме за работа. Ти ще се оправяш както искаш, а аз ще плащам сметките.
Фенър леко се усмихна — не можа да се сдържи. Беше непоносимо да вижда как всичките тези пари висят на косъм. Натисна звънеца и Пола влезе с подозрителна бързина. Тя седна близо до бюрото с молив и бележник в ръка. Улови предупредителния поглед на Фенър и придърпа полата си.
— Сега, мистър Бландиш, нека да прегледаме случая — каза Фенър, като запали цигара и седна. — Помня, че дъщеря ви бе отвлечена около 14-ти юни.
Бландиш кимна.
— Да — рече той, — точно така. Тя беше на едно увеселение с няколко приятели и после отишла да потанцува в крайпътен ресторант с един млад човек, с когото се беше сприятелила от известно време. Тя носеше перлите. Полицията намери Макгауан — така се казва човекът, с когото е била дъщеря ми — убит в ранните часове на деня. Дъщеря ми бе изчезнала и тъй като не откриха и следа от нея, полицията все още мисли, че тя е жива. Очевидно някакъв мъж на име Хайни съобщил на полицията, че банда престъпници е проявила интерес към перлите сутринта в дома на престъплението. От полицията разбрах, че тази банда се занимавала с банкови обири в по-малки градове. Няколко пъти са били осъждани на кратки срокове, но никога не са опитвали големи удари. Полицията е изненадана, че са се забъркали в убийство, отвличане и грабеж по шосета.
— Хайни беше убит — намеси се Фенър — в същия хотел, където бе отседнала приятелката на Райли.
Бландиш го погледна рязко.
— Изглежда, знаете доста за този случай.
Фенър хвърли поглед към Пола.
— Дай ми папката на Бландиш.
Тя се изправи и намери папката в огнеупорния шкаф, после я сложи на бюрото пред него. Фенър погледна Бландиш и почука с пръст върху папката.
— Моята работа е да си отварям очите. Аз не знам кога тези неща ще ми бъдат от полза.
Той отвори папката и прелисти купчината листа, изписани на машина.
— Когато се вдигна шум, аз внимателно започнах да следя всичко и тук имам някои предположения, които ми се сториха полезни. Така, Райли е бил познат от нощния портиер в „Палас“, той е оня главорез, дето уби Хайни. Предполагам, че Райли е отишъл да поговори с тая Ана Борг, натъкнал се е на Хайни и го е убил. Откровено казано, тая работа е противна. Познавах Райли — той няма заложби на истински убиец. Дребни престъпления — да, но убийство… не, сър! Обзалагам се, че когато този случай се разнищи, ни чака голяма изненада. Това, което искам да знам, е защо Райли изведнъж стана гангстер от класа… за една нощ, забележете! — Той прелисти още няколко страници, след това отново вдигна поглед. — На сутринта след отвличането на дъщеря ви е бил очистен един собственик на бензиностанция. Този собственик на бензиностанция имал барака на около сто и четирийсет мили от „Голдън слипър“. Помислиха ли ония от ФБР-то за това?
Бландиш поклати глава.
— Не знам нищо.
— Райли и бандата му е трябвало да купят бензин. Да предположим, че са спрели там и вашата дъщеря е извикала… очевидно е трябвало да очистят продавача. Няма мотив за убийство. Нищо не е било откраднато… Може и да греша, но мисля, че и тук има нещо.
Той стана, извади едромащабна карта от едно чекмедже. Разстла я върху бюрото.
— Ето тук е бил гаражът. Е, претърсили ли са ченгетата тази околност?
Бландиш се наведе напред.
— Да — отвърна той, — знам, че го направиха — преровиха всичко, но нищо не откриха. Необичайно е, че оттогава няма и следа от бандата, нито от перлите. И тримата, заедно с дъщеря ми, сякаш се стопиха.
Фенър се наведе напред, като гледаше Бландиш.
— Кажете ми какво мислите?
— Мисля, че дъщеря ми е мъртва — отвърна тихо Бландиш. — Надявам се, че е, иначе… — той рязко се изправи и отиде до прозореца.
Фенър и Пола се спогледаха. Почувстваха напрегнатата, трагична атмосфера, която сякаш обгръщаше Бландиш.
— Можете ли да обмислите нещата и да започнете? — обади се уморено Бландиш. — Искам тези хора да бъдат заловени. Не искам да се отърват. Ще бъда по-доволен, ако бъдат убити, вместо да ги арестуват. Тези мошеници имат толкова много начини да избегнат закона. Ще оставя всичко на вас. — Той се обърна и се приближи до Фенър. — Радвам се, че дойдох при вас. Мисля, че ще направите нещо. Ще ме осведомявате ли как напредвате? Ще ви изпратя чек.