Фенър се замисли.
— Кажи ми, приятелче, до къде наистина си стигнал с тоя случай? — попита той. — Забрави, че някога съм бил вестникар и си кажи открито.
Бренан вдигна отчаяно рамене.
— Това е най-проклетият случай, който съм имал — призна той. — Няма и следа от шайката на Райли, няма следа от момичето, няма следа от парите, няма следа и от перлите. Няма с какво да започнем. Ами парите, дето похарчихме по тоя случай! Самолети сме вдигали, обиски от къща в къща, правили сме хайки и сме примамвали всеки, дето е що-годе подозрителен, ама не открихме нищо. Дяволски случай е това!
Фенър се изправи. Изглеждаше притеснен.
— Ти наистина ме обнадежди, май че е по-добре да се залавям за работа и да свърша нещо. Все си мисля за мангизите, дето ще направя, ако счупя тоя костелив орех, и това наистина ме държи под пара.
Фенър се сбогува с Бренан и се обърна към вратата. След това му хрумна нещо и внезапно запита:
— Къде работеше тая Борг, когато беше тука?
— Участваше малко в програмата на „Космос“, мисля — отвърна Бренан, — но с Райли не й трябваше да работи.
— „Космос“ ли? Да, знам го това място. Държи го един мексиканец. Май ще надникна там и ще си поговоря с него.
— Той е хитра птица — отбеляза Бренан. — Ние го пообработихме, ама не изпя нищо.
— Той ще ме хареса повече от твоите ченгета.
Отвън на улицата, той се спря да помисли. Наближаваше седем. Пийт още нямаше да бъде в клуба. Реши да съчетае работата с удоволствието. Сви към една телефонна кабина и се обади на Пола. Тя отговори веднага.
— Ще те нагостя в края на краищата — каза Фенър.
— Ти ли си, Мики?
Той се ухили в слушалката.
— Много добре знаеш кой е.
— Боже, мислех, че имаш среща с оная Борг.
— Ще имам, само че тя си е дигнала чукалата, така че трябва да се задоволя с тебе.
— Не знам дали съм свободна, стой така да погледна в бележника си.
— Ще дойда веднага с колата — прекъсна я Фенър и затвори.
Тя го чакаше на прага, когато колата зави до бордюра. Той си помисли, че изглежда чудесно и й го каза.
— Какво става? — попита Пола, като потеглиха. — Каква е тая внезапна промяна в плановете ти?
— Видях се с Бренан и той мисли, че Пийт може да знае нещичко. Дотук добре… вечеряме в „Космос“, след това ще си поприказвам малко с тоя мексиканец и само ще видя какво точно знае.
Тя се отпусна на седалката.
— Трябваше да се сетя. Аз седя съвсем сама и ям, докато ти вършиш тежката задкулисна работа.
Той я потупа по коляното.
— Добре се справяш. Престани да мрънкаш… нали ти плащам вечерята?
Когато пристигнаха в „Космос“, бизнесът вървеше добре и малко трудно намериха маса. Веднага, след като поръчаха вечеря, Фенър попита келнера дали Пийт е в клуба. Келнерът кимна.
— В канцеларията е.
Фенър се обърна към Пола с извинителна усмивка.
— Няма да си губя времето. Ти започвай с хапването, аз ще дойда след малко.
Тя въздъхна.
— Нали ти казах, че точно така ще стане?
Той прекоси залата и мина зад преградата, когато седяха професионалните танцьорки. Една от блондинките му се усмихна подканващо и тихо подхвърли: „Здрасти, хубавецо.“
— Как е? — рече Фенър и отвърна със същата усмивка, но не спря, а влезе направо в канцеларията на Пийт.
Пийт, седнал по риза, си пушеше пурата. Фенър го изгледа и след това затвори вратата. Очите на Пийт заиграха — изглеждаше неспокоен.
— Как си Пийт? Помниш ли ме?
— Да, помня те — отвърна с безпокойство той. — К’во става, що нахълтваш така?
Фенър се приближи и се надвеси над бюрото.
— Искам да говоря с теб — рече хладно. — Няма да си губя времето със страхлива отрепка като теб, та ето какво те очаква в изобилие, ако не изпееш онова, което искам да изпееш.
Юмрукът му с бързина на светкавица се стовари върху лицето на Пийт и запрати мексиканеца назад. Той се спря в облегалката на стола с трясък, краката му изтрополиха под бюрото. Фенър бързо заобиколи, пресегна се, сграбчи го отпред за ризата и го изправи на крака. Подпря го на стената и блъсна главата му назад. Вратата се отвори с трясък и двама мършави сервитьори-италианци неспокойно надникнаха. Фенър ги погледна.
— Чупка! Заети сме с шефа!
Те се поколебаха за миг, след това отстъпиха пред пронизващия му твърд поглед и затвориха вратата.
Пийт беше зле. По носа и брадата му се стичаше кръв. Фенър го тръшна на един стол.
— Окей, сега можем да започваме — рече той гневно. — Ти ще говориш.
Пийт се сви уплашено и закима като обезумял.