— Разбира се, ще говоря.
— Познаваш ли Ана Борг?
— Да, познавам я.
— Каква беше тя на Райли?
— Носеше му пистолета… Знаеш когато Райли отиваше по някоя работа, тя се въртеше наоколо с пищова. Ако ченгетата пипнеха Райли, не намираха оръжие. Когато той искаше да започне разправия, тя беше готова бързо да му пъхне пистолета в ръката.
— Държаха ли един на друг?
— Да, държаха. Бяха като две папагалчета. По цял ден се бореха, а нощем се помиряваха. — Пийт се опипа за кърпичката и с трепереща ръка започна да попива кръвта от носа си.
— При все това Райли я заряза, когато сложи ръка на мис Бландиш?
— Да, тоя път й направи мръсно.
— Как се сближиха с Еди Шулц?
Пийт се поколеба и Фенър го зашлеви през ушите.
— Давай, мазно кюфте, или ще се ядосам.
— Тя се срещна с Еди тука. Еди ме накара да я докарам тука. Той каза, че мама Грисън искала да говори с нея. Оставих ги заедно — смотолеви Пийт.
Фенър се зачуди какво, по дяволите, е искала мама Грисън от тази жена.
— Е, продължавай, продължавай, да чуем.
— Честно, не знам нищо повече — изпъшка Пийт. Той идваше в клуба и се виждаше с нея често и след т’ва, и когато те се захванаха с оная работа в Спрингфийлд, тя ме напусна и се присъедини към Шулц. Не знам нищичко повече… честно, не знам.
Фенър го изгледа и реши, че казва истината. Отдръпна се от него и запали цигара. Чувстваше се леко развълнуван. Вече бе научил нещичко. Мама Грисън се интересуваше от Ана Борг. Защо? Нямаше защо да губи време, трябваше да види тая кукла.
— Окей, Пийт, няма да те закачам известно време. Не се притеснявай, ама и не започвай да правиш неща, дето не бива да правиш.
Фенър се обърна към вратата и в този миг забеляза как в очите на Пийт проблесна ярост. Една отмъстителна, самодоволна усмивка се разля по лицето на мексиканеца. Фенър се спря и се усмихна на себе си. Вдигна тихо един стол и като отвори рязко вратата, мушна стола навън. Дребен, жилав италианец подскочи напред и замахна с оловна палка. Удари силно стола, преди да спре. Като стенобойна машина Фенър засили стола към него и го удари ниско долу. Оня се сви и изстена от болка, а Фенър връхлетя отгоре му. Като го сграбчи за ръката и крака, той яростно го запрати върху слисания Пийт. Поспря да види как двамата мъже се прекатурват с трясък, след това, широко усмихнат, влезе в танцовата зала. Блондинката зад преградата се бе навела с източен врат и наблюдаваше.
— Ти си опасен мъж — рече тихо тя.
— Така е, малката — рече Фенър без да спира. — Ама мога да бъда страшно мил със сладурана като тебе.
Завари Пола да се забавлява. Беше си поръчала скъпо вино и почти беше привършила с яденето. Фенър сложи ръка под мишницата й и я вдигна от стола.
— Да не искаш да танцуваш? — попита тя зарадвана.
— Права си, не искам — отвърна той. — Грабвай си наметалото, тръгваме — погледна през рамо към канцеларията. — Мисля, че след минута няма да сме много обичани тука, така че да се чупим.
Той пъхна няколко банкноти на слисания келнер и излезе бързо от клуба, като все още я държеше за ръка.
— Не е ли прекрасно, а? — рече Пола. — Случайно да ме водиш у вас да споделя леглото ти?
Фенър й се усмихна.
— Знаеш всички отговори, нали? Ще стягаме багажа. Тая вечер тръгваме за Спрингфийлд.
Входът на клуб „Парадайз“ бе в дъното на една странична алея, която водеше към главната улица на Ист Сайд. Там беше тъмно като в рог, ако не се смяташе отблясъкът на неоновите букви, които изписваха името на клуба.
Вратата беше от стомана, дебела почти десет сантиметра, с малко прозорче от армирано стъкло, удобно нагласено за разглеждане на посетителите. Отстрани се виждаше копче на звънец, имаше система от дълги и къси позвънявания, която се харесваше на членовете на клуба. Вратата никога не се отваряше за човек, който не звъни според уговорката. Членовете не бяха много, но водеха приятели, а няколко шофьори на таксита водеха разни хлапаци, които търсеха момичета, така че клубът печелеше добре.
Самото заведение бе на първия етаж. Стълбите бяха широки, завършваха с преграда и малък портал в горния край. Преградата беше от стомана, с малки, умело замаскирани амбразури. Зад преградата беше гардеробът. Гардеробиерката бе грижливо подбрана и обикновено предизвикваше малки размирици в приемната. Тя носеше късо червено яке и бели копринени панталони, с номер и половина по-тесни в ханша. Червеното яке беше с цип отпред и момчетата можеха да го смъкнат, ако й пуснеха по някой долар. Тъй като всичко си й беше на мястото, ципът и бе като извънредна работа и тя имаше добри странични доходи.