Приемната беше в бяло и златисто, с тежък пухкав килим. Отвъд нея, зад друга стоманена врата, бяха ресторантът и дансингът. Следваше канцеларията, откъдето мама Грисън управляваше клуба. Горният етаж не влизаше в работата на никого.
Шайката на Грисън бе свила гнездо. Добре се бяха справили — клубът печелеше добри пари. Спрингфийлд не ги хареса особено, но това не им пречеше на съня. Те бяха издръжлива банда и не се притесняваха за такива неща. Положението стана сериозно за малките банди, които процъфтяваха преди тяхното пристигане, и Роко скоро разбра, че те бяха съсипали неговите мошенически предприятия.
Роко беше необикновен гангстер. Първо, работеше сам. Това вече бе оригинално, но той имаше мозък и се чувстваше по-сигурен, като действаше сам, и по-доволен, когато не трябваше да дели печалбите си. Беше разработил няколко дребни, доходни източника — нито много големи, нито много опасни. Бе достатъчно незначителен, за да не дразни властите и се заемаше само с дребни работи, които бяха доходни и безопасни.
Държеше три таксита. Външно това бе доста безобидна работа, но тези таксита работеха в тясна връзка с тъмни комарджийски заведения и той извличаше задоволителен пай на процентна основа. От време на време, когато мислеше, че може да се измъкне безнаказано, използваше такситата за малко бяла робия. Ако някое момиче с безпомощен вид и достатъчно приятна външност наемеше някое от тези таксита, можеше и нищо повече да не се чуе за нея. Това му носеше добър дял, но той рядко считаше, че рискът си заслужава мангизите. Истинския си доход извличаше от незаконната лотария. Намери си работа там като колектор веднага щом прозря възможностите на тази система за незаконен хазарт. Изборът му беше мъдър, защото работата бе сравнително безопасна и наистина доходна. Всичко което трябваше да направи, бе да намери хора, които желаят да си опитат късмета и да ги снабди с бележник дубликат. В него те записваха числото, което предполагаха, че ще бъде изтеглено, сумата, която залагаха, и инициалите си. Неговият пай бе десет процента от печалбата на участника плюс тлъст бакшиш. Освен лотарията, беше си извоювал и чудно местенце като покровител на много дребни собственици на магазини, които с желание му плащаха по десет долара на седмица за неговото благоразположение. Така че като се закръглеше всичко, Роко бе добре… докато не дойде шайката на Грисън.
Първият признак, че ще му причинят неприятности, беше нахлуването на един от неговите шофьори в тясната канцелария, която Роко бе взел под наем в един голям блок на главната улица. Човекът комай плачеше от ярост. Роко вдигна рязко поглед, малките му черни очички гледаха слисано.
— Напускам — изкрещя му мъжът. — Не мога повече.
— За какво, по дяволите, крещиш? — запита Роко, като се изправи.
— Има шест нови таксита, направени от стомана. Цял ден тия мошеници ме избутваха от пътя и повече не поемам ни’кви рискове… край!
Роко бе сериозно обезпокоен.
— Не съм виждал ни’кви нови таксита… — започна той.
— Може и да не си… ама т’ва не значи, че няма. Казвам ти, че т’ва е нещо нагласено, за да те махнат от пътя. Как ще ти хареса някой негодник да те натиска към бордюра цял ден с висока скорост? Досега си спасих главата, ама повече няма да рискувам.
— Аз ще уредя това… — процеди Роко.
Почти в същия миг глух трясък, последван от викове на улицата, ги накара да изтичат до прозореца. Далече долу едно от неговите таксита лежеше на една страна и двете му колела се въртяха бавно във въздуха. Хората вече измъкваха шофьора от разбитата кола. Наблизо стоеше едно ярко боядисано такси и шофьорът, застанал до Роко, го сграбчи за ръката.
— Ето го — възкликна той, — т’ва е един от тях… сега виждаш ли? Т’ва е нагласена работа. До утре няма да ни остане и едно такси. Дай ми моите мангизи… аз напускам.
Роко извади портфейла си и му плати заплатата. Не каза нищо, но беше дълбоко замислен. Вродената му предпазливост го предупреждаваше да не бърза и на следващата сутрин взе влака за Канзас. Опита се да разбере точно колко силна е тази шайка на Грисън. Не след дълго узна, че е изправен срещу банда, която може да го сплеска, като муха върху стената. Канзас беше страшно облекчен от заминаването им, а реномето на Слим като убиец му проглуши ушите през няколкото часа, които прекара в града, докато наистина се изплаши.
С южняшко примирение той прие неизбежното и прибра такситата си. Това означаваше загуба на доход, така че повиши таксите за покровителство. Така изкара само седмица, докато се появи следващата пречка. Като обикаляше за седмичната си лепта, бе посрещан с един и същи отговор: