Выбрать главу

— Не, пиленце, надраснал съм тая работа.

Гримасата й премина в усмивка, когато той й подхвърли десет долара върху таблата. Той погледна отново Слим и влезе в ресторанта.

— Кой е тоя тип? — Бързо се приближи Слим.

— Името му е Флахърти. Нов член, записан от няколко дни. Представен е от Мейсън.

— Има вид на ченге. Майчето в канцеларията ли е?

Та кимна.

— Мисля, че е свестен тип.

— Ти си мислиш, че всеки тъпанар е свестен тип, ако ти пуска по някой долар от време на време — изръмжа Слим.

Той влезе забързано в канцеларията. Майчето пушеше пура и попълваше някаква счетоводна книга.

— Чупи се — каза тя, без да вдигне поглед. — Заета съм.

— Що за птица е тоя Флахърти?

Майчето го погледна ядосано.

— Не виждаш ли, че съм заета? Трябва да…

— Що за птица е тоя Флахърти? — повтори по-високо Слим.

— Отде, по дяволите, да знам? От приятелчетата на Мейсън е.

— Слушай, Майче, тоя тип ми прилича на ченге.

Майчето остави писалката. Присви очи и кимна.

— Може да си прав. Има нещо съмнително в тоя човек. Най-добре го дръж под око.

— Бъди сигурна, че ще го държа под око — отвърна злобно Слим.

Той влезе отново в ресторанта и се огледа припряно. Видя, че Флахърти седи на една маса на другия край, близо до оркестъра. Говореше с една от професионалните проститутки. Слим направи уговорения знак на Док, той стана от стола си и дойде при него.

— Тоя тип, дето току-що влезе. Мисля, че е ченге.

Док изглеждаше напрегнат.

— Как е влязъл?

— Мейсън го вкарал — отвърна бързо Слим. — Мейсън е свестен, ама бих искал да знам нещичко за тоя тип.

Той се върна към гардероба.

— Мейсън появи ли се?

— Няма да дойде тая вечер — каза му гардеробиерката. — Той е тук винаги на минутата.

Слим вдигна рамене.

— Окей, наблюдавай го, Док, и кажи на другите. Тоя тип не трябва да ходи горе, независимо какво… ясно ли ти е?

Док кимна.

— Ще обясня на момчетата.

Той се обърна и се запъти към ресторанта. Там бе настъпило кратко затишие. Оркестърът бе спрял да свири и глъчката притихна, когато диригентът заситни към микрофона.

— А сега, приятели каза той, — ето големия номер, дето чакате. Вече всички знаете какво да очаквате. Тая вечер мис Ана Борг ще ви изпълни още един от своите чудесни бурни танци. Бива си я! Тя си знае работата, нали? Чудесна е, нали? Попитайте барабаниста… той я е познавал навремето. А сега, приятели, много аплодисменти за малката дама! Мис… Анна… Борг!

Барабанистът удари туш и светлините избледняха. По масите избухнаха нестройни аплодисменти. Ана се появи внезапно на сцената и осветителят насочи прожектор към нея. Беше облечена в бяла рокля от тюл, а отдолу беше гола. Светлината на прожектора я обливаше цялата и роклята изглеждаше плътна, но когато друг прожектор я освети отзад, посетителите видяха доволно много. Оркестърът засвири нещо живо и тя запя. Наистина се справи добре. Гласът й, нисък и гръден, без усилие взимаше високите тонове. Докато пееше, тя се движеше из залата. Никой не посегна, защото Еди се мотаеше съвсем близо, но въпреки това в тази зала имаше страшно много подвижни ръце. Избухнаха аплодисменти. Някои от мъжете, които се бяха натряскали, се изправиха и заподвикваха.

Светлините още повече избледняха и направо се стопиха. Цялата зала бе изпълнена с тъмнина и димна мъгла. Тя стоеше, обляна в синя светлина, в средата на дансинга и всички погледи бяха приковани в нея. Ана просто стоеше и се поклащаше в такт с музиката, а после започна да разкопчава роклята си мъчително бавно. Светлината на прожектора се сви в малък кръг, който осветяваше само лицето й, а тялото й представляваше смътна бяла фигура. Тя пусна роклята в краката си и се понесе из залата, а прожекторът я преследваше, като ту я улавяше, ту я изпускаше. Тя се движеше с невероятна лекота и бързина. Залата се наелектризираше, когато прожекторът я улавяше на неочаквани места. След това тя се върна при роклята си и вече се бе мушнала в нея, когато светлините бяха запалени. Тълпата ревеше одобрително. Тя наистина си знаеше работата и винаги я приемаха с възторг. Като изпращаше въздушни целувки, Ана изтича леко до подиума, обърна се и махна с ръка на тълпата, преди да се гмурне зад завесата, която закриваше изхода.