Слим я бе наблюдавал с отегчение. Тя имаше вид, да, но нямаше класа. Беше само една провинциална уличница. Той хвърли поглед към масата на Флахърти и изведнъж застина. Под прикритието на тъмнината Флахърти се бе изнесъл. Малкатоа маса бе празна.
Фенър стигна в Спрингфийлд рано сутринта; Пола седеше до него в колата с натежали клепачи, изтощена от пътуването през цялата нощ.
— Пинкертън никога не спи — промърмори тя сънливо.
— Не съм спокоен, когато си с мен — отвърна Фенър. — Това ни е първата работа от няколко месеца и к’во си правила през цялото време?
Няколко минути пътуваха в мълчание.
— Предполагам, че по някое време ще дремнеш — обади се накрая тя.
— Да, но ще трябва да е за малко.
— Представи си, че се оженим и се правим, че това е меденият ни месец.
Фенър се усмихна.
— Ти си смахната. Петстотин бона се крият зад тая работа, а ти не струваш колкото всичките тия мангизи.
Тя въздъхна.
— Знаех си, че така ще кажеш.
Уличните часовници показваха седем и половина, когато спряха пред един тих малък хотел. Той я сбута с лакът.
— Това е мястото. Иди и вземи две стаи, а? Не забравяй, казах две стаи. Искам да поспя няколко часа.
— По-скоро бих легнала с таралеж — каза тя, като слизаше от колата.
Той спря, докато сменяше скоростите.
— Да — каза замислено, — това е идея. Както и да я погледнеш, наистина може да си има вълнуващи страни.
После закара колата в гаража и когато се върна, завари Пола да клюма на рецепцията, наблюдавана от един заинтригуван администратор.
— Не й обръщай внимание — каза му Фенър, — страда от сънна болест.
Хвана я за ръката и я отведе грижовно до асансьора. Пиколото пое куфарите им и ги последва усмихнат. Стаите им бяха една до друга и Фенър я избута в едната от тях.
— Тука. Наспи се добре, а аз ще ти позвъня, когато ми трябваш. Когато се наспиш, обади се долу да ти донесат книги, ама не напускай стаята си, докато не се обадя.
— Точно така — измърмори тя недоволно, като влизаше уморено в стаята, — дръж ме настрана от тая работа.
Той се ухили и леко затвори вратата. Влезе в стаята си, съблече си сакото, смъкна вратовръзката си и като изрита обувките, хвърли се на леглото. Спа тежко до десет часа, след това се изправи. Чувстваше се ужасно. Натисна нетърпеливо звънеца и мушна главата си в леген със студена вода. Когато момчето му донесе едно голямо уиски със сода, почти бе дошъл на себе си. Спусна се по стълбите и се запъти бързо към гаража.
За десет минути успя да намери адреса, който му бе дал Бренан. Завари Дойли да го чака. Дойли го заведе горе в стаята си. Изглеждаше истински доволен, че го вижда.
— Само за сведение — каза му той, — тук ме знаят като Флахърти, така че внимавай, а?
— Разбира се — отвърна Фенър, като се отпусна на кушетката, изпълнена с конски косми. — Бренан ми каза, че ти следиш тая Борг. Сигурно ти е обяснил, че искам малко помощ.
Флахърти извади бутилка скоч и наля две чисти питиета.
— Вие, частните ченгета, сте невъзможни — каза той добродушно. — Вие работите за пари, а аз работя за слава.
Фенър изля питието в гърлото си и отмести чашата. Флахърти му наля отново.
— Не съм много сигурен, че ще получа мангизи — отбеляза Фенър с кисела физиономия. — Този случай е заплетен. Ти как се справяш? Имаш ли някакъв късмет?
Флахърти се почеса по главата.
— В „Парадайз“ има нещо подозрително. Знаеш, това е клубът на Грисън. Снощи бях там и за малко щях да си имам неприятности. Почти всяка вечер тая кукла прави стриптийз там и аз убедих един член на клуба да ме вкара. И докато тая женска изпълняваше номера — а как го правеше!, — реших малко да поразгледам под прикритието на тъмнината. Окей. Ето какво стана. Промъкнах се в предверието веднага щом угаснаха светлините и влязох в клозета. Оттам можех да наблюдавам гардеробиерката. Нейното място е точно до стълбите и аз си казах, че ми се ще да погледна нататък. Почаках докато тя се задълбочи в един евтин роман и когато се задълбочи, аз се измъкнах от клозета и офейках нагоре. Направих го бързо и стигнах там, без тя да разбере… добра работа. Е, прокраднах се по коридора, поразгледах наоколо, надникнах през няколко врати, ама не открих нищо подозрително, само че на това място май стават цял куп неща, дето биха оправдали едно внезапно нахлуване, защото всички стаи имат двойни легла и те до едно изглеждат готови за работа. Стигнах до края на коридора и забелязах една врата със секретна брава. Това ми се видя подозрително. Бях на път да я огледам, когато чух тълпата долу да крещи и реве и това ми подсказа, че стриптийзът е свършил. Предположих, че и светлините са включени вече и малкото момче на мама е сред липсващите. Отпраших по коридора като светкавица, но не бях достатъчно бърз. Оня дългият, тънкият нехранимайко се изкачваше на бързи обороти. Докато пристигне, успях да се шмугна в една спалня. Той се засили към заключената врата, извади ключ от джоба си и влезе. Това ми даде възможност да офейкам надолу. Ние с гардеробиерката станахме страшни приятели, което е добре, защото тая шайка е опасна и си помислих, че лесно мога да си създам неприятности. Дадох й шепа мангизи и й казах, че ми е прилошало и съм се качил горе да се разхладя. Тя беше достатъчно умна, за да загрее какво става, бързо ми подаде шапката и палтото и аз офейках.