— Тая заключена стая изглежда интересна — отбеляза Фенър. — Отсега нататък трябва да внимаваш.
Флахърти кимна.
— Да бе, страшно ще внимавам. Утре свършвам с тая работа. Шефът ми казва, че не си изкарвам заплатата. Май тука е прав. От два месеца вървя след опашката на тая дама и никакъв гаф от тяхна страна.
Фенър се изправи.
— Окей. Аз ще й хвърля един поглед. Къде да я намеря?
— Има хубав малък апартамент в центъра — рече Флахърти. — Само не се впрягай, а? Шулц се върти там, а той е опасна птица.
— Обичам ги такива опасни — ухили се Фенър. — Има къде да удряш, когато са едри.
Флахърти надраска адреса на една хартийка и Фенър тръгна. Когато излезе на улицата, погледна часовника си. Беше малко след единадесет. Слънцето прежуряше и той бе доволен, че има уиски в стомаха си. Без затруднение откри апартамента на Ана. Беше в голям блок на ъгъла на главната улица. Той разгледа редицата пощенски кутии и видя, че тя живее на четвъртия етаж. Изкачи се с асансьора. Апартаментът беше голям и заемаше целия етаж. Отиде до входната врата и натисна силно звънеца. Вратата отвори една цветнокожа прислужница. Тя го огледа безцеремонно.
— Тук ли е мис Борг? — попита Фенър.
— Не, по това време я няма.
Фенър протегна ръка и я бутна в коридора.
— Стой тука и чакай.
Влезе в апартамента и затвори вратата, като остави жената да зяпа безмълвно след него. Влезе във всекидневната. Беше празна. Върна се в антрето и се ослуша. Чу гласове в другия край на коридора. Измъкна „Люгера“ и тихо пристъпи напред. Ослуша се отново пред една врата, отвори я рязко и влезе.
Еди седеше на леглото и говореше с Ана. При влизането на Фенър и двамата бързо се извърнаха. И двамата видяха пистолета и замръзнаха на място.
— Добър ден, приятелчета — поздрави Фенър, като се облегна на вратата. — Направо ме е срам, че нахълтвам в това любовно гнездо, но работата преди удоволствието.
Еди бързо огледа стаята. Погледът му се спря върху куп дрехи на един стол до прозореца. Доста трябваше да скочи. Фенър проследи погледа му и се усмихна.
— Аз не бих го направил. Не търся неприятности, ама мога да ги създам, както и да ги понеса.
— Кой, по дяволите, си ти? — попита Ана от леглото.
Фенър размаха пистолета към нея.
— Искам малко да си поговоря с теб — отвърна той. — Хайде да седнем всички и да си поговорим задушевно.
Той отиде до стола под прозореца. Претършува купчината дрехи и намери пистолета на Еди. Извади пълнителя и хвърли пистолета обратно. Пълнителят сложи в джоба си. След това седна.
Еди се наведе напред.
— Какво искаш? — попита той. — Какво, по дяволите…?
— Окей, окей — ухили се Фенър. — Доста често ще се виждам с вас, преди да свърша, глупаци такива, така че ми се прииска само да ви поразгледам — той мушна пистолета си обратно в кобура. — Сега предлагам твоят приятел да се поразходи, а пък ний с теб да си поговорим малко.
Еди се хвърли към него като котка. Фенър го очакваше. Беше станал от стола, преди Еди да го достигне, и отби десния му удар. Юмрукът на Фенър се заби с глух звук в лицето на Еди. Ударът бе първокласен — всичко, което можеше Фенър, а то беше много. Еди падна напред на ръце и крака, след това се просна в цял ръст. Фенър духна ставите на пръстите си.
— Тези типове не са толкова издържливи.
Ана седеше на леглото, очите й широко отворени, опасни. В ръката си държеше малък пистолет, калибър 25.
— Стой! — извика рязко тя.
Фенър й се усмихна, но не посегна. При такова разстояние пистолет калибър 25 нямаше да свърши работа.
— Вие наистина държите доста пищови тука — отбеляза той дружелюбно.
Ана предпазливо отметна завивките и стъпи на пода. Не го изпусна нито за миг от очи, пистолета не трепна. Алената пижама с червен монограм на джобчето подчертаваше фигурата й. Фенър си помисли, че повечето мъже биха надали одобрителни възклицания при вида й. Но на него не му се щеше да аплодира в момента.