— Да не настинеш — пошегува се той.
— Сега, мистър умнико, ще те наредим както си искаме — тя махна с пистолета към един фотьойл. — Седни.
Фенър не помръдна.
— Слушай, пиленце — започна тихо той, — искам малко да си поговоря с теб. Съжалявам, че трябваше да бъда груб с приятелчето, ама той започна с фойерверките.
— Седни — сряза го тя.
Фенър вдигна рамене и се строполи на стола. Кръстоса крака. Тя мина зад него и през рамото му пъхна ръка под сакото, измъкна „Люгера“ и го хвърли на леглото. През цялото време пистолетът й бе опрян в тила му и той почувства леко гъделичкане в краката от натиска на студения метал. Беше доволен, когато тя го махна. След това я видя как отиде до Еди и го обърна с крак. Той беше още в безсъзнание.
— Добре го шляпнах. Няма да се свести още някое време.
Ана присви очи. Фенър си помисли, че има доста огън в нея.
— Хайде казвай! Кой си ти?
Фенър скръсти ръце.
— Аз съм човекът, дето се интересува от бившия ти хранител. Търся Райли.
— Ти си ченге, така ли? — рече тя подигравателно.
— Не, не съм — начумери се Фенър. — Аз съм репортер. Страшно искам да намеря тоя тип Райли и смятам, че ти можеш да ме насочиш. Слушай, сладурче, що не ми помогнеш?
Ана спря.
— Има едно нещо, дето го мразя повече от ченге и това е любопитен вестникар. Изчезвай оттука и не се мяркай повече.
Фенър се усмихна очарователно, но това само накара Ана да трепне.
— Хайде, малката, не се инати.
— Изчезвай оттука веднага. Да ми нахлуваш така и да буйстваш из цялата къща! Хайде, тръгвай и помни, че ако пак почнеш нещо такова, роднините ти ще си сложат траур.
Фенър бавно се изправи на крака.
— Окей — рече неохотно той, — тръгвам.
Отвори вратата, след това се поколеба.
— Лошо направи Райли, като те заряза. Ех! Трябва да е бил откачен да се откаже от хубавица като тебе.
Гъста червенина плъзна по шията и нагоре по лицето, а очите й блеснаха гневно.
— Тръгвай и си затваряй голямата уста.
— Разбира се, тръгвам, ама наистина се вбесявам, като си помисля, че той се мъкне с някоя евтина малка уличница, докато ти си седиш на задника и чакаш да се върне.
Ана стремително прекоси стаята.
— Откъде го измисли — изписка тя. Беше толкова разярена, че размаха пистолета пред лицето му. — Вън! Да не си мислиш, че чакам тоя простак?
Фенър бутна шапката си на тила.
— Окей, само ти казвам к’во се говори из града.
— Това е проклета, гадна лъжа — беснееше Ана. — Не бих се върнал при тоя мошеник и кучи син дори да е сложил ръка на държавната хазна.
Фенър изведнъж взе пистолета от ръката й. Тя бе толкова вбесена, че просто го размахваше и той я изненада. Тя веднага се хвърли към леглото, където бе неговият „Люгер“. Фенър се втурна след нея и я удари с коляно в кръста. Тръшна я на леглото по корем и седна върху раменете й, докопа пистолета, след това я обърна по гръб. Коленичи и се наведе над нея, като прикова ръцете й с коленете си.
— Окей, малката, сега можем сладко да си поприказваме.
За миг тя онемя от ярост. Огромните й очи мятаха искри, устните й оголваха зъбите. След това започна да го ругае. За около минута той я остави да беснее, след това я плесна леко през устата.
— Изненадан съм от теб — каза Фенър с огорчен вид. — Няма да те държа дълго така. Сигурно не е много удобно, ама ако ще беснееш… моля те. Само един малък въпрос и ще се чупя. Само един въпрос, малката, ето го. Къде беше Райли, когато за последен път ти се обади? Това е всичко. Кажи ми това и се махам.
— Върви по дяволите — избухна Ана, като го гледаше свирепо. — Няма да ти кажа нищо. Сам се оправяй.
— Ще се оправя и още как — отвърна той. — Има много начини да накарам момиченца като теб да си признаят.
Премести коленете си така, че освободи ръцете й и когато тя посегна към него, той ги сграбчи за китките.
— Сега само ще те подредя така, че да не ми създаваш неприятности.
Той се отмести, като държеше китките й с една ръка, хвана двата края на шнура, който пристягаше пижамата й в кръста и го издърпа. Мушна го в джоба си и се отдръпна. Тя бързо сграбчи панталоните си и ги притисна здраво към себе си.
— Повече няма да се борим — усмихна се Фенър. — Може би ти наистина показваш задника си в някой бардак, ама сигурно си твърде достойна дама, за да го проветряваш и тука.
Ана седеше, почервеняла от ярост.
— Ще ти го върна, глупаво копеле такова.
Фенър се засмя.
— Не се вдетинявай, малката. Това е най-смешното нещо, дето някога ми се е случвало.
Той отиде до една малка електрическа печка, която стоеше в ъгъла на стаята, и я включи.
— Голяма работа са тия печки. Като се загрее, ще я стоваря върху мутрата на приятеля ти, ако не си развържеш езика.