И двамата наблюдаваха как реотаните се зачервяват. Той вдигна печката.
— Кое да бъде? Мога да си умра от кеф, като плесна един компрес върху муцуната на тоя плъх, ама ще се въздържа, ако се държиш прилично.
Тя бе пребледняла.
— Беше в заведението на Джони — произнесе тихо и уплашено.
— Джони къркача ли? — попита Фенър, като люшкаше печката в ръцете си.
Тя кимна. Той остави обратно печката и я изключи с крак. Фенър познаваше Джони. Повечето от приятелите на гангстерите познаваха Джони. „Добре се справям“, каза си той.
— Окей, сестро, съжалявам, че се намъкнах така — Фенър отвори рязко вратата. Ана седеше неподвижно. Той се обърна и хвърли шнура в скута й. — Обезопаси си спокойствието — усмихна се леко… — Извинявай, че те притесних.
Ана отново започна да го нарича с разни имена, но Фенър бе безчувствен за ругатни.
— По-добре си изплакни устата, не е много чиста — каза той и дръпна вратата след себе си, преди да избухне бурята.
Долу забеляза една телефонна кабина и се обади на Пола. Гласът й прозвуча в слушалката със закъснение и това го вбеси.
— Събуди се, наркоманко — изкрещя той. — Отваря се работа.
— Добре, добре — отвърна тя. — Защо не мина да ме видиш, преди да излезеш? Аз се издокарах като Мей Уест и ти направих ранна визита, ама ти беше излязъл.
— Дай почивка на безполезната си уста и слушай. Аз се пръждосвам към бараката на Джони. Знаеш ли къде е това? Знаеш? Прекрасно. Сега слушай, малката, това е сериозно. Намери Бренан и му кажи да дойде веднага при Джони. След малко шайката на Грисън ще е по петите ми, ако не бъркам нещо… така че размърдай се. Бай бай, малката, ще се видим скоро.
Слим погледна Еди и Ана, в жълтите му очи пламтеше студена ярост.
— Искаш да ми кажеш, че си оставил някакъв въшлив търсач на сензации да влезе тука и да се разправи с тебе? — изкрещя той на Еди. — Боже мой! Изглупяваш ли или какво?
Еди опипа гузно брадата си.
— Слушай, Слим. Тоя тип беше опасен. Никой не ме е удрял така. Питай Ана, тя ще ти каже колко опасен беше.
Слим обърна поглед към Ана.
— К’во искаше тоя тъпак? — попита той. — К’во стана, след като отстрани Еди?
— Много работи — озъби се Ана. Тя седеше в леглото. Очите й святкаха злобно. — Тоя гад искаше да знае къде е бил Райли, когато ми позвъни за последен път.
Слим и Еди изведнъж настръхнаха. Еди хвърли предупредителен поглед към Слим.
— И к’во! — попита Слим.
— Ами щеше да си поиграе с печката, затова му казах.
Настъпи напрегнато мълчание. Двамата мъже стояха и мислеха трескаво. Ана ги погледна. Недоумяваше защо приемат думите й така. В края на краищата те нямаха нищо общо с това. Ако Райли са го пипнали, какво, по дяволите… тя се опита да обясни.
— Слушай, тоя тип щеше да сложи печката върху лицето ти — рече търпеливо тя на Еди. — Не се шегуваше, а аз не мога да го понеса. Не разбираш ли? Той е от тия, дето с голямо удоволствие ще изпържат нечия физиономия с нажежена печка. Райли не значи нищо за мен, затова го издрънках.
Слим се обърна разярено към нея.
— Плямпало такова! — изкрещя той.
Ана отново бе обхваната от бесен гняв.
— Чу ли как ме нарече тоя кучи син? — изкрещя на Еди тя. — Няма да търпя това! Ясно ли ти е? Не съм издала никого от вас. Какво, по дяволите, ви засяга Райли?
Еди бързо измъкна дрехите си.
— Остави тая работа, а? — рече той умолително. — Слим го каза просто така. Не се ядосвай, за Бога!
Ана се измъкна с усилие от леглото, като стискаше панталоните си с една ръка.
— Ако тоя тъпак си мисли, че може да се държи нахално с мен, има грешка — изпищя тя. — Слушай, хилав нехранимайко…
Слим тръгна с провлечена походка към нея, но Еди застана помежду им.
— За Бога — извика той и бутна Ана на леглото, — забрави го, миличка. Слушай, имам работа да върша. Да не мислиш, че ще стоя тука и ще оставя тоя бандит да се измъкне безнаказано, а? Хайде да излизаме, Слим, хайде, тръгвай.
Слим погледна Ана, която се намръщи и го изруга. Той се поколеба за миг, след това се затътри към вратата. Еди го избута навън. Като слизаха надолу, Слим започна да ръмжи, но Еди го сряза.
— Остави това — каза той нетърпеливо. — Трябва да направим нещо с тоя вестникар. Ако Ана някога се добере до истината, ще се озлоби страшно.
Слим вдигна рамене.
— Какво искаш, по дяволите? Ако говори много, ще я очистим.
Еди спря и рязко го дръпна.
— Слушай — отсече той. — Имаш си твойта женска, аз си имам мойта. Ана е хубаво момиченце и аз ще бъда с нея. Тя не трябва да знае за това… разбираш ли?
— Добре де, добре — продължи нетърпеливо Слим. — Трябва бързо да кажем на Майчето.