— Това пък защо? — тя изглеждаше озадачена.
— Остави сега — нетърпеливо отвърна той. — Ще дойдеш ли?
Тя се изправи.
— Без глупости — предупреди го, като напускаха ресторанта.
Качиха се в едно минаващо такси. Роко й говореше убедително разни безсмислици, докато стигнаха апартамента му. Беше малък и доста гол, но Роко се бе посъветвал какво да купи и всичко вътре бе на ниво. Мебелите бяха от леко дърво, подът бе излъскан. Няколко килимчета лежаха като острови върху дъските. Столовете бяха големи, с дебела тапицерия. В средата на стаята имаше голям диван, покрит с ярко оцветени кувертюри.
— Хубаво местенце си имаш тука — каза Мейзи, като си свали шапката и разпусна изящните си къдрици.
Тя се отпусна в един фотьойл, който потъна почти до пода. Кръстоса крака и откри приятна за Роко гледка. Той посегна към един шкаф до себе си и наля две чаши. Добави джиджърейл към уискито с вниманието на аптекар. Приближи се до нея и сложи чашата в ръката й.
— Ти познаваш добре шайката на Грисън — започна внимателно той. — Откакто те са тук, бизнесът не върви много. Едно малко момиче с ум в главата може да ми свърши работа, ако даде малко полезна информация. Слушай сега, сладурано, ако тая работа не ти се нрави, само кажи и ще я забравим. Вместо това ще ти пусна няколко плочи. Имам страшен радиограмофон. Ако искаш да печелиш по някои и друг долар от време на време, е, само трябва да си го вземеш.
Мейзи свърши питието си и Роко й наля отново. Видя, че алкохолът вече я хваща.
— Какво искаш да знаеш? — попита тя.
Роко се усмихна на себе си. Толкова бе лесно!
— Какво става в клуба? — попита той на свой ред.
Мейзи наду порозовелите си бузи. Алкохолът я замайваше.
— Нищо интересно. Правят пари, не си играят.
Роко я погледна търпеливо. Тя беше глупава и той си каза, че трябва бавно да я насочва.
— Нещо съмнително да става там?
— Просто обичайния бизнес, със стаи за ползване като страничен доход — отвърна Мейзи. Тя изведнъж реши, че в стаята е горещо.
— Къде отиде бандата днес следобед? — попита Роко. — Видях Слим и две от момчетата да потеглят така, сякаш ги гонят триста дяволи.
Мейзи вдигна рамене. Това я отегчаваше.
— Отгде да знам? — каза тя, като допи питието си. — Не знам.
Роко загуби търпение.
— За двеста долара трябва да свършиш повече работа — произнесе хладно той.
Тя го погледна със замъглени очи.
— Виж, тук си прав. Не съм ти от помощ, нали? Ей, тая отрова е силна. Аз се натрясках.
Роко се засмя.
— Добре си — увери я той. — Просто си весела, това е всичко.
Мейзи се изкикоти.
— Сигурно няма да те интересува приятелката на Слим?
Роко поклати глава.
— Слим няма приятелка. Знам това.
— Окей, умнико. — Мейзи пое още една пълна чаша. — Слим няма приятелка, но нека ти кажа, че си има някаква кукла, заключена горе, и с нея прекарва страшно много време нощем.
Роко присви леко очи. Дали най-сетне не напипваше нещо с помощта на тази глупава кокошка.
— Пийни си — каза й той.
Тя махна с чаша към него, като разля малко алкохол върху лъснатия под.
— И таз хубава — да накараш едно добро момиче да се натряска!
— Хайде, хайде — подаде й той цигара и я запали, — ти можеш да носиш.
Тя пиянски поклати глава.
— Разбира се, че мога да нося.
— Какво е т’ва за заключената женска? — попита той.
— Не знам коя е, ама Слим май е хлътнал по нея. Тя е на втория етаж. Излиза късно със Слим на разходка. Цялата е загърната. Никога не съм виждала как изглежда. Излиза към три часа след полунощ за около един час. Почти всяка нощ прави тая разходка. Зървала съм я, когато почиствам. След като затворим. Тя просто върви до Слим и никога не обръща глава. Ех! Нямам нищо против да ти кажа, че тая женска ме плаши понякога. Изглежда като ходещ труп.
Роко реши, че това е интересно. Може би си заслужаваше да се проучи тази работа. Той се изправи и закрачи замислен из стаята. Мейзи го наблюдаваше от стола си. Роко се приближи до нея и седна на страничната облегалка.
— Ако можех да погледна тая кукла — каза той тихо, — бих ти дал нещо.
Мейзи стана щедра.
— Д-добре — рече провлечено тя. — Недей да нанкаш до три часа и ще я видиш, почти всяка вечер излиза.
Роко извади портфейла си и отброи двеста долара в дребни банкноти. Стана и ги сложи на полицата на камината. Мейзи го наблюдаваше с интерес. Той я погледна и си каза, че хваща окото, макар да е безмозъчна като статуя. Този следобед той нямаше какво особено да прави. Във всеки случай тя ставаше за онази работа.
— Ето ти малко мангизи — каза той, като посочи към камината.