Райли изсумтя.
Следващият завой ги изведе до гората. Пътят беше като катран.
— Притисни ги — каза Райли.
Спидометърът показваше шестдесет мили. Стрелката потрепери, след това пропълзя до шестдесет и пет, после до шестдесет и седем. Пакардът следваше пътя неотклонно. Вятърът започна да свири, а дърветата изглеждаха като размазани. Разстоянието между двете коли остана същото.
— За Бога — изсъска Райли, вперил очи в Стария Сам.
Стария Сам натисна педала докрай. Напреднаха няколко метра, и след това отново изостанаха. Бейли се наведе напред и сграбчи облегалката на предната седалка.
— Покажи й какво можеш, Сам — извика той възбудено. — Тази кукла ни усети. Още една миля и ще излезем на открито.
Стария Сам се прилепи към волана, стрелката потрепна към осемдесетте. Разстоянието се скъсяваше. Двете коли започнаха леко да лъкатушат по неравната повърхност на пътя. Изведнъж Стария Сам съзря шанса си на един разклон. Той рязко натисна спирачката и завъртя волана докрай. Гумите изсвистяха по пясъка и пакарда се обърна напреко, като се плъзна встрани от пътя. Бейли се строполи на пода, почувства как колата се накланя, как десните колела се издигат и след това тупват обратно на пътя. Пакардът потрепери, когато Стария Сам освободи спирачката и настъпи здраво газта, след това се раздруса и полетя през шубраците. Мис Бландиш се придържаше към пътя: тя трябваше да направи големия завой, докато Стария Сам бе пресякъл през неравното и бе излязъл пред нея. Бейли изпълзя обратно на седалката, като ругаеше здравата. Затърси яростно пистолета си и го намери на пода. Стария Сам принуждаваше мис Бландиш да намали. Движеше се на зигзаг, така че тя да не може да мине, и постепенно намаляваше скоростта. Накрая и двете коли спряха, като пакардът застана напреко на пътя. Бейли изскочи навън, отиде до другата кола и насочи пистолета си към мис Бландиш.
— Хайде, излизай, това е обир!
Райли не мръдна от пакарда. Наведен напред, той ги наблюдаваше, а ръката и рамото му се подаваха навън от прозореца. Стария Сам дъвчеше, вторачен във фаровете на колата. Не си направи дори труда да погледне.
Мис Бландиш не можеше да види лицето на Бейли той стоеше в сянката на колата, но светлината на фаровете улавяше матовия блясък на пистолета му. Тя отвори вратата и стъпи на пътя. Има разни начини, по които една жена излиза от кола. Някои излизат, като излагат на показ краката си, други не. Мис Бландиш не го направи. Тя стоеше съвсем неподвижно, като се държеше за вратата и гледаше Бейли стреснато. Не беше изплашена, а силно стресната. Макгауан извика от колата и с мъка повдигна глава. Измъкна се и застана до мис Бландиш. Ръката на Бейли се стегна. Пистолетът изведнъж стана заплашителен.
— Спокойно, приятел, това е обир.
Макгауан изтрезня и застана още по-близо до мис Бландиш.
— Ти по-добре внимавай — гласът му бе дрезгав. — Не знаеш с кого говориш.
— Подай ми перлите — рече Бейли, без да му обръща внимание.
Мис Бландиш вдигна ръце към шията си и отстъпи назад.
— Без глупости или ще пострадаш — предупреди Бейли.
Тя продължаваше да отстъпва и той с три скока застана до нея. В този момент Макгауан го бухна в слепоочието. Прекрасен ход, като се имат предвид обстоятелствата, ала той бе все още достатъчно пиян, за да бъде безразсъден. Пътят беше неравен, единият крак на Бейли бе още във въздуха и той се строполи на земята. Мис Бландиш нададе писък, но не много силен, а като че ли изписка на себе си. Райли не помръдна. Реши, че Бейли може сам да се справи, но все пак избута Стария Сам от колата да наблюдава мис Бландиш. Старецът я мушна в ребрата с пистолета си, калибър 38, но тя като че ли не го виждаше, вторачена в проснатия на пътя Бейли.
Вместо да скочи, Макгауан лежеше неподвижно. Пистолетът бе изхвръкнал от ръцете на Бейли и изчезнал в тъмнината. Ударът го беше разтърсил и той се изправи на колене, като псуваше тихо и цинично. За миг остана така, загледан в Макгауан, който, осъзнавайки пропуснатата възможност, се хвърли към него. Бейли се изправи да го посрещне и като отклони немощното му замахване над рамото си, му светна един под брадата. Макгауан политна, като разпери широко ръце, за да запази равновесие. Бейли пристъпи отново към него. В ръката си държеше малък бокс, който носеше, мушнат в ръкава си. Той заби лявата си ръка в тялото на Макгауан и когато момчето се наведе напред, го перна с бокса през очите и носа. Мис Бландиш чу как костта изпука, съвсем отчетливо, с остър звук, сякаш счупиха дъска. Джери се сви надве. Просна се по гръб на пътя, докато дългите му крака риеха от болка земята. Бейли застана над него и го ритна в главата. Все още ругаеше тихо. Риташе съсредоточено, като се прицелваше с изтеглен назад крак и след това нанасяше много силен удар. Райли се надвеси от прозореца на колата.