Фенър прокара ръка по главата си, болеше го.
— Слушайте, вие двамата, аз съм полицай. Тези мъже току-що пречукаха един тип. Искам да помогнете.
Думата „полицай“ свърши работа. Двамата се поизпъчиха и загледаха с внимание. Зяпаха глупаво, но имаха желание да помогнат.
Фенър вдървено се приближи до развалините. Порови малко, след това вдигна рамене. „Какво, по дяволите…“, каза си. Джони бе мъртъв.
— Къде ви е къщата? — обърна се той към двамата мъже.
Възрастният посочи някъде на изток.
— На около две мили нататък.
— Къде е най-близкия телефон?
— Имаме си телефон — високият селяндур изглеждаше горд.
— Окей, елате с мен. Колата ми е ей там.
Фенър тръгна бавно. Мозъкът му се блъскаше из черепа. Тънкият вой на полицейска сирена го накара да извърне рязко глава. По тясната пътека с бясна скорост пристигаше покрита с прах кола. Тя спря рязко близо до него и от нея изскочи Бренан, последван от няколко униформени полицаи. Последен от колата излезе Джон Бландиш. Фенър му махна мрачно с ръка.
— Е, момчета, май сте бързали с всички сили, ама изпуснахте фойерверките.
— Твоето момиче ни се обади — каза Бренан, като предпазливо се разтъпкваше и протягаше. — Тя наистина ни раздвижи, грабнахме една кола и ето ни тука.
Фенър се обърна към Бландиш.
— Ако това, което мисля, е вярно, много скоро ще сложим ръка на похитителите.
Бландиш го погледна изпитателно.
— Какво се е случило? — попита той. — Изглеждаш, като че си имал неприятности.
Фенър унило се усмихна.
— Ако наричаш една бомбардировка неприятности, мисля, че позна.
— Какво, по дяволите, е станало тук? — заинтересува се Бренан, като гледаше разрушената барака.
— Слушай, Бренан, да оставим тая история за малко. Имаме спешна работа. Мога ли да използвам хората ти за известно време?
Фенър говореше бързо и рязко и това подсказа на Бренан, че става нещо важно.
— Разбира се, давай.
Фенър се приближи до него и тихо му каза нещо. Бренан погледна двамата фермери, които зяпаха наблизо. Отиде до тях и им каза няколко думи. Те се поколебаха и след това тръгнаха. Групата мъже ги наблюдаваше, докато се изгубиха от погледите им, после Фенър каза:
— Искам, момчета, да прегледате това място. Търсите гробове, ясно ли е? Гледайте за всяко парче земя, където и било копано, и ми кажете. Тръгвайте, предполагам, че тая работа няма да ви отнеме много време.
Щатските полицаи се отдалечиха в храсталаците и започнаха съсредоточено търсене. Бренан и Бландиш се приближиха до Фенър, който се бе настанил на стъпалото на полицейската кола.
— Какво става? — попита Бренан.
— Почакай — отвърна кратко Фенър. — Може да съм направил страшно груба грешка, ама държа на предчувствието си. Няма да кажа, без да имам малко доказателства.
Бренан сви рамене и тръгна след хората си. Фенър вдигна очи и срещна погледа на Бландиш.
— Започнал си нещо все пак — каза Бландиш.
Фенър кимна.
— Разбира се. Ти искаше да действам и Бог ми е свидетел — направих го.
— Нямам търпение да чуя какво си направил — заговори тихо Бландиш, — но разбирам, че не ти се ще да ми кажеш, докато не се осъществят плановете ти. Трябва да помниш, че съм нетърпелив човек.
Това бе всичко, което каза, но Фенър знаеше, че то значи страшно много за него. Той се изправи.
— Да, знам как се чувстваш. Ще ти кажа само, че ако тези ченгета открият това, дето се надявам да открият, всичко ще излезе наяве.
Бландиш извади кутията с пури и я предложи на Фенър. Двамата запушиха мълчаливо. Тежките стъпки и шумоленето в храсталака заглъхнаха, когато другите навлязоха навътре. Една птичка се спусна изведнъж от безоблачната синева и заподскача от клон на клон на близкия храсталак. Фенър я наблюдаваше с интерес. Внезапно осъзна, че се поти обилно и устата му е суха. Много зависеше от това какво щяха да открият тези ченгета. Внезапен вик накара и двамата мъже рязко да се обърнат.
— Мисля, че са открили нещо каза бързо Фенър.
Те тръгнаха в напрегнато очакване към храсталака и започнаха да си проправят път през гъстите храсти към мястото, откъдето бе дошъл викът. Не след дълго настигнаха другите. Откриха ги на една полянка. Бренан посочи важно към земята. Тук очевидно бяха копали, макар че отгоре бе покрито с листа и сухи клони.
— Трябва да вземем лопати — рече Фенър.
— Вече изпратих един от моите хора — отвърна Бренан. — Ето го, идва.
Един от полицаите смъкна сакото си и взе лопатата. Другите се скупчиха наоколо и загледаха. Работата беше тежка и всички се изредиха да копаят, преди да открият това, което търсеха. Един от мъжете рязко остави лопатата и коленичи до плитката дупка, която бяха изкопали. Фенър се приближи и надникна. Човекът изгребваше пръстта с ръка. От дупката излезе слаба миризма и стомахът на Фенър се преобърна. Той видя кичур сплъстена от кал коса и се отдръпна.