Бренан сграбчи телефона, почти веднага се свърза с полицейското управление и бързо даде инструкциите си.
— Искам да се арестува Ана Борг и да се отведе в управлението, а ако можете да пипнете и Шулц, толкова по-добре — продължи Фенър. Той изчака, докато Бренан свърши, и започна отново: — Тая Борг е в дъното на цялата история. Тя е нашият единствен свидетел, че шайката на Грисън е знаела за отвличането на мис Бландиш от Райли. Тя ми каза, че Райли й се е обадил от Джони и аз се чудя какво друго й е казал. Въпросът е: знае ли тя, че Грисън е очистил Райли или са я измамили? Аз залагам на това, че са я измамили и в такъв случай тя може да ги предаде, като чуе истината. Тя също може да ни каже всичко за мис Бландиш. Както и да е, тя е важна. Трябва да се работи внимателно, иначе дъщеря ти ще я очистят като нищо.
Бландиш бавно се изправи на крака. Изглеждаше съвсем уморен и болен. Той подаде ръка на Фенър.
— Съжалявам, че се показах глупак — рече тихо. — Ти си свършил чудесна работа. Аз не разбрах…
Фенър се размърда.
— О-о, глупости — прекъсна той Бландиш.
Телефонът иззвъня остро в ушите им, Фенър го сграбчи и заслуша. Каза „окей“ и затръшна слушалката. Обърна се към другите със светнали очи.
— Изровили са три трупа от оная дупка, а отпечатъците от пръстите наистина съвпадат с тези на Райли — извика възбудено той. — Сега сме на вярна следа. Да тръгваме!
Забърза към вратата и другите го последваха.
Глава четвърта
Роко приглади косата си с малък бял гребен. С потупване и придърпване оправи тесния си костюм. Стоеше пред огледалото и се гледаше. Оправи с едно докосване и връзката, след това внимателно постави бомбето на върха на главата си. Преди да излезе, огледа стаята си със задоволство. Беше проверил да не е останало нещо от Мейзи. Мейзи беше „един забавен епизод“, каза си той. Беше го изненадала с пламенността си. Харесваше му, когато жените се разпалват.
След като Мейзи си отиде, той седя и пуши известно време, отпуснат на дивана. Изпуши няколко цигари и дойде до известни заключения. Слим го нямаше. Разбира се, можеше да се върне тази вечер, но все пак той трябваше да си опита късмета. Роко искаше да погледне това загадъчно момиче, което Слим държеше скрито. Мейзи трябваше да му помогне в това. Той мина по коридора и зачака асансьора. Пиколото повдигна почтително пръсти към кепето си, докато затваряше решетката. Роко харесваше тези дребни жестове на уважение. Не много отдавна самият той беше безделник и все още си спомняше какво му подаваха тези, богатите.
На улицата махна на едно такси и бе откаран до клуб „Парадайз“. Мина по стълбите с няколко други гости. „Тук се върти оживена търговия“, помисли си той и подхвърли шапката си към Мейзи. Тя го погледна престорено срамежливо. Роко призна, че тя си има добри страни. Като остана свободна, Роко се приближи и увисна на преградата, като й говореше приятни неща. Тя поглъщаше думите му и искаше още. Като погледна през рамо, той се увери, че са сами и тихо я попита:
— В коя стая е тя?
Мейзи веднага се изплаши.
— За какво ти е?
Роко я погледна с присвити очи.
— Искаш да кажеш защо ти е на тебе, наяли, пиленце? — каза той меко. — Отговорът е още сто долара.
Мейзи поклати глава.
— За Бога, това е динамит, не бъди смахнат.
Роко поклати лъскавата си чернокоса глава.
— Окей, сестро, отивам горе да поразгледам. Ти не си виждала нищо, не знаеш нищо.
Преди тя да успее да протестира, той я остави и изтича бързо по стълбите. Като стигна горе, той погледна над перилата към нея. Тя се взираше в него, пребледняла и изплашена. Махна й с ръка и тръгна по коридора. Отиде до последната врата и натисна бравата. Беше наистина заключено. Тънка усмивка се прокрадна по лицето му и той затършува в джоба си. Пъхна една стоманена пластинка в ключалката и рязко я завъртя. Езичето щракна и се отмести, той бутна вратата. Хвърли бърз поглед през рамо към пустия коридор, влезе в стаята и леко затвори вратата след себе си.
Мис Бландиш го погледна с пълно безразличие. Лежеше на леглото и пушеше цигара. Дългият й зелен пеньоар отразяваше с лек блясък светлината от настолната лампа. Роко стоеше и я зяпаше. Тя бе голяма изненада за него. Каза си, че наистина е от класа. Застана до вратата и рече:
— Предполагам, че сбърках стаята.
Мис Бландиш се пресегна и смачка цигарата в пепелника.
— Бихте ли си отишли? — попита тя, като притвори очи.
Нещо неясно упорито се въртеше в подсъзнанието на Роко. Откри, че си задава въпроса къде е виждал тази жена по-рано. Колкото повече мислеше за това, толкова повече съзнаваше, че лицето му е така познато, както лицето на любимата му кинозвезда.