Тя повдигна масивните си рамене. Мис Бландиш трябваше да изчезне веднага щом на Слим му омръзне. Надяваше се, че ще бъде скоро. Дори нейните железни нерви се огъваха от постоянната мисъл, че има доказателство, което рано или късно ще ги качи всички на електрическия стол. Тя погледна малкия ръчен часовник, съвсем смешен върху огромната й ръка. Беше почти три часът. Обърна се към вратата и с тежки стъпки се отправи отново надолу. Клубът бе празен. Мейзи си слагаше шапката и палтото и се прозяваше уморено.
Майчето спря близо до нея…
— Трябва да внимаваш с италианеца — каза тя. — Не ни обича особено и иска да ни вкара в беля.
Мейзи нервно трепна.
— Разбира се — измърмори тя. — Аз не го насърчавам. — Майчето я погледна твърдо с малките си святкащи очички.
— Е, аз ти казах. Той е отрова за жените.
Мейзи навлече палтото си и кимна за лека нощ. С радост се отдалечи от старата жена. Тя я плашеше.
Майчето я изгледа и влезе в ресторанта. Залата бе празна, само Уопи дремеше на един стол. Тя го разтърси грубо.
— Трябва да изведеш момичето на разходка. Аз я приготвям, айде тръгвай.
Уопи буйно запротестира:
— О-о, глупости! — изръмжа той. — Скапан съм. Не може ли да мине без разходка тая вечер? Слим ще се върне утре.
Майчето изви глава.
— Тръгвай. Слим иска тя да излиза и ако т’ва не ти харесва, може да поспориш с него.
Уопи се изправи, като ругаеше тихо под носа си.
— Не я извеждай по главните улици и я карай да върви бързо. Не трябва да се спираш с никого. Вземи и пистолета и внимавай да не стане беля. Таз работа с разходката не е шега, внимавай.
— Еди трябваше да го направи — измърмори Уопи.
— Еди си е отишъл с Ана — отвърна Майчето. — Тръгвай и си затваряй устата.
Тя отиде горе и разтърси грубо мис Бландиш.
— Айде! Айде! Ще се разходиш.
Мис Бландиш бързо се надигна. Лицето й потръпваше от нерви. Измъкна се от леглото и неуверено свали пеньоара си. Облече се машинално, докато Майчето стоеше и я наблюдаваше. Наркотикът бе отслабил въздействието си и при всяко движение на Майчето мис Бландиш чувстваше как плътта й трепери от страх. Опита да стегне мускулите си, но напразно — продължаваше да трепери. Чувстваше, че тялото не й се подчинява, сякаш бе чуждо и тя не можеше да преодолее това. Взе роклята, която Майчето и мушна в ръцете, и се поколеба. Страхуваше се да я нахлузи през главата си, защото за малко нямаше да може да наблюдава Майчето. Неприятно и бе да свали очи от нея дори за миг.
— Размърдай се — заповяда грубо Майчето.
Мис Бландиш набра роклята и вдигна ръце така, че да може бързо да я мушне през главата си. Навлече дрехата с трескава бързина. Майчето не каза нищо. Даде й едно черно леко палто, а шапката, която вървеше с него, имаше плътна воалетка на точки.
— Уопи ще те изведе — тя запращаше всяка дума бавно и обмислено към мис Бландиш. — Трябва да се държиш добре. Без номера или ще дойда и ще си изпатиш.
Мис Бландиш кимна с глава. Имаше чувството, че костите й са втечнени. У нея не бе останала никаква съпротива.
Спуснаха се по стълбите. Огромната длан на Майчето я държеше за ръката. Уопи пушеше във фоайето. Черна мека шапка бе килната над очите му. Той ги погледна, като слизаха и се навъси. Майчето заведе мис Бландиш при него и разтърси грубо ръката й.
— Ще вървиш бързо — каза й тя — и ще гледаш само напред. Ако Уопи има неприятности с теб, ще се ядосам.
Уопи я стисна здраво за лакътя.
— Хайде — подкани я той.
Излязоха навън. Уопи погледна в двете посоки, но улицата бе слабо осветена и пуста. Тръгнаха с бързи стъпки. Уопи ненавиждаше тази работа. Беше неспокоен и освен това сега можеше да си поспи малко. Едната си ръка държеше върху пистолета, затъкнат в колана на панталоните. Другата му ръка държеше лакътя на мис Бландиш, за да може да я води направо. Тя вървеше до него и гледаше само напред. Нощният въздух й беше приятен, но нито веднъж не помисли да се отскубне и да избяга. Мозъкът й още бе задръстен с наркотиците, а и Майчето я бе изплашила много.
От другата страна на пътя, от една тъмна уличка Роко ги наблюдаваше как преминават. В ръката си люлееше къса оловна тръба. Той позна Уопи и се зарадва, че Слим все още не се е върнал. Уопи бе лесен. Остави ги да се отдалечат достатъчно напред и след това се промъкна след тях. Уопи заобиколи някои сгради, като се придържаше към страничните улици. От време на време хвърляше поглед през рамо, но улицата изглеждаше пуста. На другия й край той успя да забележи един полицай, застанал под лампата, и свърна в една тясна уличка, като дръпна и мис Бландиш след себе си.