Роко затича стремглаво. Тази уличка бе подходяща. Приближи се бързо и тихо. Уопи го чу, когато вече бе твърде късно. Той пусна мис Бландиш и се обърна точно, когато Роко го удари. Тръбата отскочи от главата му. Уопи подви колене. Падна на ръцете си с набито в черепа черно бомбе. Роко го удари отново. Удари силно, като изнесе ръката си назад и замахна, сякаш трошеше скала с чук. Уопи не издаде звук. Оловната тръба отново подскочи и Роко почувства болка в ръката си. Нямаше нужда да удря отново. Черната шапка започна да се пълни с кръв.
Мис Бландиш стоеше неподвижно, облегната на тъмната стена. Устата й бе отворена, но не издаваше звук. Роко захвърли тръбата. Прекрачи внимателно Уопи и я хвана за ръка.
— Помниш ли ме? — прошепна й той.
Тя не го позна.
— Аз ще те заведа при баща ти — продължи той.
Тя стоеше все така вдървена, застинала на място. Роко я хвана за ръката и я дръпна от стената.
— Тръгвай — каза й той рязко. — Колата ми е в другата пресечка.
Тя все още се колебаеше.
— Хайде, хайде — загуби търпение Роко.
Мис Бландиш започна слабо да се бори, като дърпаше ръката си. Той я хвана още по-здраво.
— Не можеш ли да разбереш, че те измъквам от тая каша?
— Остави ме — отвърна тя. — Трябва да се върна. Старата жена ще ми направи нещо.
— Забрави я — каза Роко. — Отиваш далече от нея.
Той започна да я дърпа надолу по улицата. Тя се противи малко, след това се отказа. Стигнаха до главната улица. Колата му бе паркирана на едно тъмно място. Видя, че някакъв полицай разглежда номера. Тихо изруга. Не искаше полицаите да се намесват в тази работа. Ако предадеше момичето на тях, те щяха да си припишат заслугата и да му скроят някое лъжливо обвинение. Може би дори щяха да се опитат да му прикачат отвличането. Шмугна се обратно в уличката, дърпайки мис Бландиш със себе си. Полицаят, изглежда, не бързаше. Сложи крак на стъпалото и свали шапката си. Роко стоеше в сянката и го наблюдаваше. Мис Бландиш трепереше зад него. Ченгето погледна нагоре и надолу по улицата и си сложи шапката. Роко видя, че си тръгва. Почака малко и след това, когато ченгето зави зад ъгъла, заведе мис Бландиш до колата. Бутна я на предната седалка и седна зад волана. Тя започна да кърши ръце, но той не й обърна внимание. Караше бързо и когато влезе в подземния гараж, въздъхна дълбоко. Гаражът бе пуст. От тавана светеше малка крушка, но пазачът си бе отишъл.
Мис Бландиш започна да плаче. Роко я измъкна от колата. Откри, че започва да се изпотява. Тази работа нямаше да бъде лека. Отведе я до асансьора и дръпна решетката. Чак след като затвори вратата на апартамента си, се отпусна малко. Заведе я в стаята и щракна лампата. Тя стоеше там безпомощно. Тялото й се тресеше от нерви.
— Свали си шапката и палтото — каза й той рязко.
Тя не помръдна. Роко пристъпи към нея и смъкна шапката й. Разкопча палтото и смъкна и него.
Тя се остави да я заведе до кушетката. Роко отиде до вратата, заключи я и след това се насочи към кухнята. Направи кафе — много силно, в голямо количество. Когато се върна, тя седеше на дивана. Ръцете й бяха кръстосани в скута, с дланите нагоре. Тихо плачеше. Той и даде голяма чаша с кафе и я накара да го изпие. После й даде още една чаша. Каза си, че по някакъв начин трябва да разбуди съзнанието й. След известно време тя спря да плаче и той седна до нея.
— Вземи се в ръце, госпожице — настоя той.
— Какво ще правя? — попита тя.
— Слушай сега — продължи Роко, — трябва да накараш мозъка си да работи. Била си упоена, разбираш ли? Трябва да се съвземеш.
Тя седеше и го слушаше. Роко продължаваше да я засипва с думи, като търпеливо чакаше да зърне някакъв признак на осъзнаване. Тя се опита да разбере. Чувстваше как облаците се разсейват в съзнанието й и виждаше как пред очите й постепенно се оформят картини от някакъв кошмар. Той продължи да говори непрекъснато, като тук-там изказваше предположения и многократно произнасяше името й. Виждаше, че има напредък. Тя започваше да разбира нещо. Роко стана и разрови едно чекмедже. Даде и няколко стари вестника, които бе скътал, с историята на нейното отвличане, отпечатана с едри букви. Тя се втренчи в тях с нарастващ интерес.
Когато накрая я попита за телефонния и номер, Роко почти премаля от възбуда и сграбчи телефона, след като тя го произнесе с глух, разтърсван от ужас глас.