Колата спря със скърцане пред клуб „Парадайз“. Черното купе бе покрито с тънък слой бял прах, а по калниците имаше засъхнала кал. Слим се измъкна вдървено, следван от Флин. Док им кимна и включи на скорост. Двамата мъже се спряха за момент и видяха как колата профуча към гаража, след това се обърнаха към алеята.
Минаваше осем и слънцето бе ярко, но не много топло. Слим изтри лицето си с ръкав. „Пътуването цяла нощ си е тежко“, помисли си той и чукна на вратата. Портиерът изглеждаше подпухнал от сън и примигваше на светлината. Слим го избута настрана и заизкачва стълбите.
Майчето стоеше до преградата. На лицето и бе изписано напрегнато, уплашено изражение, каквото Слим не бе виждал по-рано. Той вдигна поглед към нея и спря. Единият му крак беше на горното стъпало. Дългата му тънка ръка държеше парапета. Само спря и я загледа. Майчето стоеше, очите й се свиха от ужас, сякаш виждаше смъртта си. Ръката му стисна здраво парапета така, че кокалчетата му побеляха.
— Момичето офейка — произнесе Майчето.
Слим не направи крачка нагоре, а прибра вдигнатия си крак и застана твърдо на едното стъпало. Бавно вдигна ръка от парапета и затършува за пистолета си. Майчето стоеше, като огромна безформена статуя.
— Продължавай — отсече Слим.
— Уопи я изведе и не се върнаха.
Флин ги наблюдаваше от фоайето. Слим направи крачка напред и отново спря, около устата му се появи бял кръг, който стигна до ноздрите.
— Какво си направила? — попита тихо той.
Ръката му бе намерила пистолета и той бавно го изтегли от кобура. Жълтеникавите му очи святкаха.
— Какво мога да направя? — отвърна тя, като само устните й се движеха. — Ченгетата вече са я хванали.
— Дърта крава такава — извика Слим. — Ти си скроила т’ва… ти я уби, нали така?
— Уопи я изведе и не се върнаха — повтори Майчето. — Размърдай си мозъка… не можеш ли да измислиш нещо?
Тя знаеше, че бързо трябва да отклони мислите му, иначе щеше да я застреля.
Очите на Слим трепнаха. Флин разсея напрежението, като викна неспокойно:
— Ще извикам Док.
Слим отпусна пистолета.
— От четири часа ли я няма? — попита той.
Майчето кимна.
— Ченгетата вече щяха да са тук, ако я бяха хванали — продължи Слим. Той се изкачи несигурно по стълбите и се облегна на стената. Ударът започваше да му действа.
— Размърдай си мозъка, за Бога — каза той. — Тука има нещо друго освен ченгетата.
Майчето се обади:
— Снощи Роко беше тук. Видях го, като мушна една пачка мангизи.
Слим настръхна.
— Роко? На този гад му се ще да ни подложи крак — отбеляза той, загледан в прашните си обувки. Голямата му уста висеше отворена.
По стълбите се втурнаха Док и Флин. Док целият трепереше.
— Куклата изчезнала? — Гласът му също трепереше. — По дяволите, ето как ще изгърмим.
Слим обърна поглед към него.
— Роко е бил тука снощи и бутнал мангизи на Мейзи. Май ще трябва да си поговоря малко с тая женска.
Майчето се поотпусна. Беше очаквала големи неприятности от Слим.
— Ти и Флин я хванете — пое командването тя, — а Док може да излезе да види дали няма някакви новини вече.
Слим изтича надолу. Флин тръгна по петите му. Док погледна Майчето отчаяно.
— Слушай — започна настойчиво той. — Давай да изчезваме, преди да стане нещо, дето не можем да оправим.
Майчето протегна ръка, хвана го за реверите на сакото и го разтърси.
— Размърдай се. Всички сме вътре и трябва да запазим самообладание. Ченгетата още не са дошли тука и мен ми се струва, че Роко е в дъното на цялата работа.
Док се отскубна и излезе на улицата.
Слим влезе в апартамента на Мейзи с шперц. Стъпваше леко. Флин чакаше отвън и трепереше от напрежение. Стисна дръжката на пистолета си, докато го заболя ръката. Беше готов да стреля и по сянката си.
Мейзи лежеше, дълбоко заспала, в малкото си легло. Нацупената й уста бе леко отворена и тя хъркаше под завивките. Слим се промъкна в стаята и я загледа. Жълтеникавите му очи блестяха в сумрака. Той сложи студената си ръка на гърлото й и стисна. Мейза трепна и се събуди. Викът й бе задушен от Слим.
— Искам да ти говоря — изсъска той през зъби. — Хайде, събуди се.
Мейзи лежеше, просната по гръб, втренчена в изкривеното му лице. Беше като заек, който гледа змия.
— Защо Роко ти даде ония мангизи снощи?
Тя поклати глава. Той леко отпусна гърлото й.
— Роко не ми даде никакви мангизи — изскимтя Мейзи.
Слим я удари с пестник по лицето.
— Защо Роко ти даде ония мангизи? — повтори той.
Мейзи се гърчеше, ръцете й се опитваха да освободят гърлото. Слим я прикова към леглото и тя можеше само да рита с крака. Удари я два пъти. Носът й започна да кърви и кръвта потече по ръката му.