— Добре, добре — извика задъхано Мейзи. — Бутна ми мангизите, защото му се отдадох.
Слим се озъби, лицето му бе изкривено от омраза.
— Не можеш ме мина — изръмжа той. — Знам ги такива като теб. За тая работа ти искаш веднага в брой. Хайде, изплюй камъчето.
— Честна дума, вярно е — изстена Мейзи.
Слим опипа с ръка зад себе си и хвана чорапите й, които висяха на облегалката на леглото. Натика единия чорап в устата й, а другия омота около главата, за да придържа запушалката на място. Движенията му бяха точни и бързи. Дръпна завивките, обърна я по корем и изви ръцете й отзад. Тя се бореше яростно, но беше безсилна в ръцете му. Завърза кърпичката си около китките й, след това се отдръпна от леглото.
— Ще си признаеш — каза й той, — да ти е ясно.
Отнън Флин крачеше напред-назад. Непрекъснато измъкваше големия си сребърен джобен часовник и се взираше в циферблата с невиждащи очи. Чувстваше как лентата на шапката му се просмуква с пот. Постоянно си повтаряше, че Слим се бави. Сложи ухо на дървената врата, но не можа да чуе нищо. Натисна дръжката и погледна в стаята. Това, което видя, го накара да се дръпне назад и да започне тихо да ругае. Изведнъж Слим отвори вратата и излезе.
— Роко наистина я е прибрал — каза той. — Отивам направо в апартамента му. Слушай, Флин, тая кучка знае твърде много и говори твърде много. Ти трябва да ни отървеш от нея веднага. Извеждаш я на пътуване в една посока. Заведи я извън града. Не искаме ченгетата да правят разследвания в клуба. Размърдай се!
Флин го изгледа как тича надолу по стълбите, сетне влезе в стаята на Мейзи. Тя лежеше на леглото и стенеше с чорапа в устата. Ръцете й бяха осеяни с малки червени кръгчета, където Слим я бе горил с цигара. Флин рязко я изправи на крака.
— Хайде, сестро, вземи се в ръце. Зле ти вървят работите със Слим, ама той ще ти даде възможност. — Флин отвърза китките й и измъкна чорапа от устата й.
Мейзи седна на леглото, трепереща, обгърнала тялото си с ръце.
— Тръгвай, сестро — каза Флин. — Сложи си някоя дреха. Трябва да те заведа да се видиш с Майчето.
— Няма да тръгна — изхълца Мейзи. — Те ще ме очистят.
Флин се ухили.
— Не се баламосвай. Те искат да върнат момичето, т’ва е всичко. Ако ченгетата надушат следите й, всички ще трябва да офейкаме. Майчето няма да рискува с теб. Ти не искаш да те изоставим. Разумно е, нали?
Мейзи го изгледа с подозрение.
— Не, няма да тръгна — каза тя накрая.
Флин измъкна пистолета си.
— Ако не тръгнеш — каза тихо той, — май ще трябва да направя нещо.
Мейзи бързо се изправи.
— Добре — рече тя нервно, — ще дойда.
— Размърдай се. — Флин седна на леглото.
Тя бързо се облече под хладния му поглед. Нещо й подсказа, че повече няма да види тази стая и когато нахлупи шапката си, тя вече трепереше и бе пред припадък. Флин трябваше да я подкрепя по стълбите. Бързо я преведе по тротоара до колата, без да привлича внимание. Тя седна до него трепереща. Флин погледна небрежно напред, след това — през рамо към задното стъкло. Недалеч видя група мъже, които идваха към него, но иначе улицата бе чиста. Хвърли поглед на Мейзи и посочи към покрива на колата.
— Какво мислиш за това? — попита студено.
Когато Мейзи погледна нагоре, той я удари под брадата. Тя се отпусна тежко напред и Флин я премести на пода. Когато групата мъже преминаха покрай него, той запали колата и се насочи извън града.
Роко тръшна слушалката върху вилката. Беше загубил цял един проклет час в опити да открие Джон Бландиш. Не искаше да си го признае, но започваше да се притеснява. Погледна към мис Бландиш, която седеше на дивана. Каква чудесна помощ му беше тя! Все още прелистваше вестниците, четеше и препрочиташе сензационната история. Ръцете й трепереха толкова силно, че трябваше да ги мушне под бедрата си и да остави вестника разтворен отпред на килима. Главата й непрекъснато потръпваше конвулсивно и това плашеше Роко.
— Слушай, лейди — започна умолително той, — аз искам да ти помогна, не можеш ли да разбереш? Какво, по дяволите, трябва да направя? Твоето татенце е някъде наблизо. Обадих се на всички проклети номера, дето ми дадоха, ама не мога да го намеря. Не можеш ли да измислиш нещо?
Мис Бландиш като че ли не го чуваше. Тя се отдръпна.
— Остави ме на мира — извика яростно.
— Добре, добре, лейди — успокои я Роко. — Не се нервирай. Дяволски ми се ще да си помогнеш сама. Трябва да намеря татенцето ти, нали така?
Мис Бландиш го погледна.
— Не, не! — извика тя високо, като удряше коленете си със стиснати пестници.