Роко се обърка.
— Не искаш ли да се измъкнеш от тая работа? — попита той. — Не искаш ли да видиш татенцето си?
Мис Бландиш започна да хлипа. Заклати отчаяно глава.
— Остави ме — тя се люшкаше от една страна на друга, като че изпитваше силна болка. — Остави ме.
Роко заскуба коси.
— Трябва да направя нещо — извика й той. — Тая шайка ще ми дойде тук, ако не направя нещо.
Мис Бландиш скочи на крака и изтича към вратата. Задърпа с всички сили дръжката.
— Отвори я! — изкрещя пронизително тя. — Отвори я! Искам да се махна!
Роко я дръпна настрана и тя започна да удря по вратата с юмруци.
— Спокойно — извика отчаяно той.
Тя се отскубна и се втурна пак към вратата. Роко започна да ругае. Дръпна я отново и насила я сложи на дивана. Тя отвори уста да извика, но той я запуши с ръка. Почувства как зъбите й се опитват да захапят дланите му и стисна лицето й, като впи пръсти в страните й.
— Престани! — извика Роко. — Престани, чуваш ли?
Тя се отпусна малко и легна. Той отмести ръката си, като само леко я придържаше.
— Ще ме побъркаш. Аз искам да ти помогна, а ето как ми се отплащаш. Какво ти става, за Бога?
Тя лежеше и трепереше, очите й блуждаеха из стаята.
— Ще извикам ченгетата — каза Роко изведнъж. — Вече загубих достатъчно време.
— Не! — мис Бландиш отново започна да се бори. — Недей!
— О-о, я млъкни — изръмжа Роко. Блъсна я силно и я остави.
Вдигна телефона, като я наблюдаваше внимателно. Тя връхлетя върху него точно когато започна да набира номера. Роко я отблъсна с тялото си, тя загуби равновесие и тупна на пода. Ръката й се присегна към кабела.
— Остави го — извика той, — махни си ръката, по дяволите! Ей сега ще те фрасна!
Мис Бландиш дръпна кабела назад с цялата си тежест. Той се отскубна от стената точно когато номерът се обади. Връзката прекъсна. Роко я погледна свирепо и захвърли безполезния апарат на пода.
— Кучка такава! — извика той.
Тя изпълзя настрани от него. Лицето и бе пребледняло и ужасено.
— По дяволите! — изкрещя Роко. — Ти трябва да си смахната! Аз се махам оттука… можеш да вървиш по дяволите… Грисън ще дойде тука, малка глупачке. И няма да почне да те целува… ти сама се унищожи.
— Ти трябва да стоиш тука, докато дойде той — каза мис Бландиш.
— Какво, ти… ти — Роко не намери думи. Пелтечейки, отиде до вратата. — Хайде, хайде, преди да е станало късно. — Той се спря до вратата. — Не искаш да те намери тука и да те върне обратно, нали?
Тя кимна отчаяно.
— Да — изстена, — не мога да направя нищо друго. Той трябва да дойде… ти не разбираш. Аз не мога да видя баща си… не, след това, което се случи. Вече никого не мога да видя… — тя започна да плаче и да се люшка напред-назад.
Роко се приближи до нея. Потта блестеше по маслинената му кожа.
— Ела на себе си — извика грубо той. — Ще се оправиш. — За Бога, к’ви са тия загадки? Защо не можеш да се видиш с твоя старец? Не говори щуротии! Хайде — той я дръпна силно за ръката, но тя яростно се отскубна. Роко бясно я изруга. — Прави каквото щеш! Аз свърших. Ти ме измъчи! Изчезвам оттука.
Тя изтича до вратата и се облегна на нея. Очите й святкаха яростно.
— Ти трябва да стоиш тук. Той трябва да те завари тук!
— Като нищо.
Роко се спусна разярен към нея. Когато посегна да я сграбчи, тя му се изплъзна и застана в средата на стаята. Роко се опипа за ключа и го мушна в ключалката.
Мис Бландиш изведнъж вдигна със замах един лек стол и го удари по тила. Роко политна, зашеметен от удара. Тя замахна отново, но той се дръпна от вратата. Държеше главата си с две ръце и се опитваше да премахне ярката светлина пред очите си. Тя бе взела ключа. Роко смътно я съзря и се заклати към нея. Тя леко се измъкна покрай него. Видя я как хвърля ключа през отворения прозорец и изведнъж се изплаши. Седна рязко на дивана, като държеше главата си с ръце. Тя се отдалечи колкото може повече от него и се облегна на стената, стенейки тихо.
— Ще те убия за това — рече той хладно. — Проклета малка глупачка!
Часовникът на камината удари точно осем. Роко почувства как потта му избива по цялото му тяло. Помисли си отчаяно, че наистина е хванат на тясно. Измъкна пистолета си и отвори пълнителя. Погледна към мис Бландиш, след това отчаяно сви рамене. Тя беше смахната. Изправи се на крака и погледна прозореца. Видя как далече долу колите се движат като играчки и рязко се обърна. По дяволите! Наистина беше загазил. Ако хванеше някого да разбие вратата, тази шантава женска можеше да го предаде и дори да му прикачи отвличането. Беше си направо смахната. Ако той не излезеше, Слим щеше да дойде скоро. Все пак Слим щеше да се потруди доста, за да влезе, а ако влезеше, щеше да получи първия куршум. Роко отиде до вратата и внимателно разгледа ключалката. Знаеше, че е безнадеждно — сам я беше поставял и беше изкусно направена. Обърна се към кушетката.