Мис Бландиш помръдна, сякаш искаше да отиде при Джери, но пистолетът се заби още по-дълбоко в хълбока й, не можеше да изкрещи. Езикът и се извиваше в устата, без да успее да издаде звук. Не можеше дори да затвори очите си. Просто стоеше и гледаше. Изведнъж Райли се надигна и отвори вратата. Бейли все още риташе, но звукът от ударите вече не бе остър; беше глух, като че ли риташе тесто. Райли се приближи бързо и яростно го отблъсна. Всички гледаха раздърпаното чучело, което някога бе дишало и живяло. Райли пое дълбоко въздух.
— Кучи син! — озъби се той на Бейли.
Бейли започна да бърше обувките си във високата трева. Стария Сам още стоеше до мис Бландиш, но ръката с пистолета висеше отпусната. Беше изплашен. Мис Бландиш бе закрила очите си с ръце. Трепереше, сякаш й беше много студено. Райли коленичи на един крак и погледна отблизо Макгауан, след това се изправи и размаха юмрук към Бейли.
— Негодник! — извика той с пребледняло и лъснало от пот лице. — Каква я забърка… сега и това проклето убийство… откачен страхливец!
Бейли затъкна пръст в яката на ризата си и яростно я задърпа.
— Той си го търсеше. Нали си го търсеше? — той извърна глава към Стария Сам, който не искаше да го погледне.
Тримата мъже стояха и гледаха Макгауан, след това се погледнаха един друг. Убийството бе нещо ново за тях и те бяха изплашени до смърт. Райли се овладя. Бавно се приближи до мис Бландиш. Тя усети, че идва и дръпна ръце от лицето си.
— Млък! — озъби й се Райли, почти полудял от страх, че тя ще изпищи. — Ще си го получиш, ако врякаш.
Мис Бландиш бе изплашена. Мислеше, че той ще я убие.
— Стой спокойно и не мърдай — заповяда й Райли.
Бейли дойде и го дръпна за ръката.
— Тая женска трябва да я оправим по същия начин — започна тихо той. — Тя видя всичко… трябва да я пречукаме.
Райли го отблъсна настрана.
— Затваряй си устата. Стига ти за тая вечер.
През цялото време той гледаше мис Бландиш, поглъщаше с очи красотата й, погледът му се плъзна по тялото й и въпреки, че трепереше от страх, си помисли, че наистина си я бива. Той отново пристъпи към нея, но тя направи крачка назад, така че застана пред ярките светлини на колата. Фаровете пронизаха дрехите й, като очертаха силуета на стройните й крака. Като я видя така, Райли изведнъж бе обхванат от непреодолима страст. Пожела я толкова силно, че започна да трепери. Тя размаха ръце към него, като че ли го умоляваше да се махне, но той не спря. Докосването на студените му влажни длани до голите й ръце я съживи. Отдръпна се рязко и отвори уста да изпищи. Райли направи крачка и я удари с полусвит юмрук по брадата. Мис Бландиш подви колене и той я завлече до пакарда. Тръшна я на задната седалка и погледна през рамо към другите двама.
— Натикайте трупа в оная кола и я закарайте в гората — извика им. — Айде, мърдайте.
Стария Сам помогна на Бейли да вкара Макгауан в колата и след това потегли през храсталаците, докато се скри от пътя. Сетне бързо се върнаха.
— А тая фуста? — попита Бейли, като надникна в колата.
— Влез и си затвори човката — отвърна Райли.
Бейли се колебаеше.
— К’во ще правиш? — попита отново. — Няма да я отвличаш, нали?
Като се наведе изведнъж напред, Райли сграбчи реверите на сакото му и ги смачка в юмрука си.
— Слушай, жалък глупако — процеди той, като натъртваше на всяка дума. — Ти я свърши на бърза ръка… окей, сега е мой ред. Отсега нататък си затваряй човката — ще приказвам аз. Ясно?
Очите на Райли гледаха сурово и Бейли се извърна. След като Райли го пусна, той отстъпи, оправи си сакото и се качи до Стария Сам, седяха и чакаха Райли да каже нещо. Той бе отзад и гризеше ноктите си, а мис Бландиш лежеше просната върху краката му. „Дявол да го вземе — мислеше си, — трябва да я карам страшно внимателно, ако не искам да ме опекат на електрическия стол.“ Наведе се с ръце върху предната седалка.
— Това си е чисто убийство — започна той, но думите му убягваха. — Вие, мухльовци, нямате нищичко за губене освен скъпоценния си живот. Ако ни спипат, ще ни опекат на стола. Ще ни лепнат това убийство при всички случаи, без да можем да хванем някое хитро плямпало да ни отърве. Тая кукла знае всичко… ако сега я очистим, полицията ще довтаса веднага, а ако я скрием и пратим бележка, че искаме откуп, може да спечелим малко мангизи и ще имаме шанс да се огледаме, щото ченгетата няма толкоз да се засилят, докато тя е с нас. Нейният дъртак е тъпкан с мангизи и ще плати. Отиваме при Джони. Шансът ни е при него. Там няма да ни открият, ако имаме късмет, ама трябва и да рискуваме.