— Мога да я пречупя — каза той тихо. — Оттегли се с момчетата си и ми дай няколко минути насаме с нея.
Бренан изглеждаше озадачен.
— Какво ще правиш?
Фенър го потупа по гърдите.
— Измъкни момчетата оттука и трай! Спешно е. Остави ме да се оправя с тази работа.
Бренан каза окей и отиде до вратата. Кимна с глава на другите и те го последваха навън. Фенър стоеше и гледаше Ана. Тя седеше равнодушно на стола. Лицето й изразяваше упоритост и твърдост, но Фенър знаеше, че може да я постави на тясно и си позволи една усмивка.
— Райли е мъртъв повече от четири месеца — започна той тихо и бързо. — Само обърни внимание на датите. Преди месец стана убийство в хотел „Палас“. Помниш, че Хайни бе застрелян и това бе приписано на Райли. Райли не е могъл да стреля. Куршумът е излязъл от малокалибрен пистолет. Такива използват жените. Ти беше на един и същи етаж с Хайни и много го обичаше. Нали Хайни издаде приятеля ти? Окей, събери всичко това и ми кажи отговора.
Сега Ана беше нащрек. Очите й се сведоха към пода.
— Ти си смахнат — възкликна тя.
— Може би — продължи Фенър. — Ченгетата още не са помислили за тая страна на нещата, ама аз го направих. Или ще ми помогнеш, или ще напомня на Бренан за убийството на Хайни. Искам ясно да разбереш: не ми пука какво се е случило с Хайни. Тоя дребен мошеник няма нищо общо с мен. Аз искам онова момиче — Бландиш. Дай ми каквото искам и няма да кажа нищо за убийството. Бренан може сам да се досети и тогава доста ще се помъчиш, докато се измъкнеш от закона, но Бренан е страшно зает в момента и не мисля, че скоро ще се върне към тая работа. Все пак това ще ти даде възможност да офейкаш с един бон, който Бландиш ще ти плати. Е, какво ще кажеш?
Тя се замисли за момент.
— Какво искаш да направя?
Фенър леко въздъхна. В края на краищата нещата се оправяха.
— Искам да отидеш направо в клуба и да разбереш дали момичето е там, или не. Аз идвам с теб и ще те чакам отвън. Трябва да знаем дали е там. Не можем да почнем най-безразборно да бомбардираме сградата, докато не знаем къде е тя. Е, ще го направиш ли?
— Как да го направя, по дяволите? — попита тя. — Те са я скрили сега и хич няма да ме оставят да си завирам носа насам-натам.
Фенър се изправи.
— Ще намериш начин — каза той мрачно. — Това е твоята част от сделката. Спешно е. Да не се помайваме.
Те излязоха заедно от стаята. Бренан висеше в чакалнята. Фенър не спря, а му смигна и го подмина. Бренан ги изгледа и се почеса по главата. „Какво ли, по дяволите, е намислил тоя тип?“, запита се той.
Като излязоха на улицата, Фенър остави Ана да продължи сама. Преди да тръгне, той й каза:
— Виж какво, трябва да бързаш. Влез и разбери, след това ела при мен на ъгъла дваж по-бързо. Давай, сестро!
Тя трябваше да почука няколко пъти, преди портиерът да открехне малкото прозорче. Той се поколеба, след това неохотно отвори вратата. Ана тръгна направо към стълбището. Натъкна се на Майчето, която излизаше от празния ресторант. Като я видя, майчето рязко спря и лицето й доби сурово изражение.
— Какво, по дяволите, искаш? — попита нетърпеливо тя.
Ана се стресна. Досега не бе виждала Майчето да изглежда толкова зле.
— Сбихме се с Еди — отвърна небрежно Ана. — Мислех, че е добре да видя дали е тука. Идвал ли е?
Майчето поклати глава.
— Чупи се оттука — каза тя. — Няма го. Аз съм заета — и се обърна към канцеларията.
Точно тогава Док слепешката заизкачва стълбите. Лицето му бе побеляло и блестеше от пот. Ана се взря в него, но той дори не я видя. Отиде направо в канцеларията, почти по петите на Майчето, и затвори вратата. Ана стоеше неподвижна. „Какво става тука?“, запита се тя.
Атмосферата бе напрегната и заредена с динамит. Тя се поколеба — чудеше се какво да предприеме. За момент бе съвсем сама. Обърна се бързо и изтича нагоре по стълбите. Стигна задъхана горната площадка, спря и погледна през парапета към фоайето. Майчето и Док бяха още в канцеларията. Тя продължи по коридора, докато стигна до последната стая. Заключената врата никога не беше я интересувала. Без да се замисли, бе приела обяснението на Еди, че това е склад. Вратата беше полуотворена и тя надникна вътре. Огледа се и лицето и доби суров израз. Значи това беше истина. Очевидно тук бяха държали момичето. По някакъв начин я бяха извели от клуба. Тя присви очи. Фенър трябваше да знае това. Щеше да приеме предложението му и да офейка. Гадни, двулични копелета! Тя се врътна и забърза обратно по коридора. Като стигна до стълбището, спря на място. Майчето стоеше във фоайето и гледаше нагоре. Ана почувства, че отстъпва назад. Лицето на Майчето бе отпуснато, но в малките й очички имаше убийствен блясък.