— Май ти казах да се махаш оттука! — каза Майчето.
— Търсех Еди — заекна Ана.
Тя опита да се съвземе. Заслиза надолу по стълбите, без да сваля очи от Майчето. Стигна до средата и нервите й не издържаха. Спря.
— Казах ти, че търся Еди — повтори с разтреперан глас.
Док излезе от канцеларията и застана до Майчето. И двамата я наблюдаваха.
— Къде отиваш сега? — попита Майчето.
Док изведнъж докосна ръката й.
— Тя знае — каза тихо той.
Ана го чу и изгуби ума и дума.
— Не знам нищо — заекна отново. — За какво говориш?
— Ти ще стоиш тука — заповяда Майчето.
Ана кимна.
— Разбира се, ще стоя.
Отвън Фенър чакаше нетърпеливо. Минутите течаха и той все повече се вълнуваше. Нещо се беше объркало. Ана или го бе излъгала, или се бе престарала. Той знаеше, че с Грисънови шега не бива. Стоеше и чакаше, след това реши сам да предприеме нещо. Вмъкна се в колата си и бързо подкара към апартамента на Ана.
Мис Бландиш гледаше как Роко бавно се свлича на пода. Тя захапа юмрука си и го натисна силно навътре. Облегна се на стената, като впиваше зъби в пръстите си, защото не можеше да извика, а и не искаше да го направи. Роко бе паднал на колене с разперени върху лъскавия под ръце. Той застина така за момент, след това се свлече надолу. Ръцете му бавно се разтваряха, сякаш плуваше. Просна се на дъските и ожули кожата на носа си.
Слим стоеше над него и го наблюдаваше с безразличие. Изцапаният с кръв нож висеше в ръката му. Той доста дълго стоя опулен, след това погледна мис Бландиш. Тя се сви уплашено, като че ли се опитваше да потъне в стената.
— Връщаш се с мен — каза Слим.
Тя извърна глава, за да не гледа Роко. Той въобще не кървеше. Мис Бландиш не можеше да разбере защо. Искаше да му каже да стане. Проснат така, изглеждаше нелепо. Тя искаше той да стане, но знаеше, че е все едно дали ще му го каже. Слим избърса ножа в сакото на Роко. Сакото на Роко беше светлосиво, кървавото петно развали костюма. Слим отиде до прозореца и погледна към улицата. Движението ставаше интензивно, имаше хора. Времето напредваше и улиците щяха да станат опасни. Той се замисли за миг, след това погледна към Роко. Роко беше дребен. Чистичък и слаб. Слим отиде до гардероба, измъкна един тъмен костюм и го хвърли на леглото. Претършува няколко чекмеджета и намери риза.
— Облечи се.
Мис Бландиш поклати глава.
— Моля те… — започна тя.
Слим се приближи до нея.
— Хайде! — каза той с омраза в очите.
Тя разкопча блузата си и след кратко колебание опипа копчетата на полата си в кръста. Полата се свлече на пода и мис Бландиш направи крачка встрани. Слим започна да диша учестено. Тя видя погледа му и отстъпи назад. Той стоеше и я наблюдаваше.
— Продължавай!
Тя вдигна ризата. Слим бавно се приближи до нея и взе ризата от безпомощните и ръце. Устата му се нацупи, влажните му устни се издадоха напред. Очите му не виждаха нищо. Започна да я тегли към дивана, стенейки.
Една голяма муха месарка кацна върху кървавото петно на сакото на Роко, разпери крачета и забръмча възбудено. Постоя там малко, като се наслаждаваше. Тишината в стаята внезапно бе нарушена от мис Бландиш, която впи неистово нокти в кувертюрата на кушетката.
Еди си купи солидна закуска. През цялото време, докато ядеше, си мислеше за Ана. Повтаряше си, че тя може да върви по дяволите, но в дъното на душата си искаше да остане. Беше свикнал с нея — тя бе чудесна, когато поискаше. Той нетърпеливо бутна чинията си настрана и запали цигара. Каза си, че е по-добре да се обади на момчетата. Щеше му се Слим да се отърве от мис Бландиш. Всичко можеше да се случи, докато тая кукла се мотае с тях. Започна да чисти замислено зъбите си с клечка. Може би бе по-безопасно да се измъкне неусетно, докато работите вървят добре. Може би хленченето на Ана бе оправдано. Еди вярваше в женския инстинкт. Може би Ана имаше предчувствие. Той бавно се изправи, като бутна стола назад. Вдигна пръсти към келнерката. Тя му подаде сметката, след като я написа старателно с изплезен език. Еди плати на касата и излезе на улицата. Застана колебливо на слънцето. Не можеше да реши дали да се върне при Ана, или да отиде в клуба. Прищя му се да види Ана и махна на едно такси. Предчувствието му казваше да побърза.
Той зачака асансьора да слезе от последния етаж. Пиколото дръпна решетката и се изненада, че го вижда отново.
— Няма смисъл да се качваш. Пипнаха я.
Еди го попита за какво, по дяволите, говори. Момчето замаха възбудено с ръце.
— Да, десет минути след като ти излезе, пристигнаха ченгетата. Отведоха я с кола.