— К’во си се разбързал? — попита полицаят.
Слим закриваше мис Бландиш с тялото си.
— Не бързам — отвърна той. — Мислех да се махна от пътя ви… нападате или какво?
— Излизай — рече ченгето.
Очите на Слим пожълтяха. Натисна амбреажа. Ченгето отвори вратата.
— Хайде излизай.
Слим го простреля ниско. Пистолетът яростно изтрещя. Полицаят се сви, като се хвана за корема с две ръце. Ръкавиците му почервеняха. Слим подкара бясно. Хората по улицата започнаха да викат, но никой не помръдна. И по-рано бяха виждали улична стрелба и знаеха, че е по-безопасно да стоят неподвижно.
Фенър тъкмо се измъкваше от колата си, когато полицаят бе застрелян. Изстрелът го накара да се обърне. Видя колата, която се стрелна по улицата, и разпръсна другите коли. Поколеба се, ала знаеше, че неговата задача е да измъкне момичето от сградата живо. Изтича до полицая, но той бе мъртъв. Пристигна и Бренан.
— Кой, по дяволите, беше тоя? — попита той.
Трима полицаи с мотоциклети се бяха втурнали след колата на Слим. Бренан и Фенър чуха как шумният рев на моторите им заглъхна в далечината. Фенър сви рамене.
— Беше някой от тези негодници — рече смутено той. Господи, дано не го изпуснат.
Бренан изглеждаше разтревожен.
— Моите хора не могат да влязат в клуба.
Фенър изруга.
— Добре се подредихме. Момичето май няма големи шансове.
— Ще трябва да приеме съдбата си — каза Бренан. — Налага се да проникнем там, трябва да опитаме с всички сили.
Започнаха да пристигат още полицаи, дойде със звън и една пожарна. Улицата се изпълни със зяпачи. Полицаите ги отблъскваха и разчистваха широко пространство пред клуба.
При първите признаци на нападението тежките стоманени капаци на прозорците на сградата бързо се затвориха. Един предприемчив полицай хвърли бомба с газ, но капакът бе вече затворен и тя избухна на улицата, като засили бъркотията.
Фенър притича до Бренан.
— Дай ми няколко момчета. Мисля, че можем да пробием през покрива.
Бренан кимна.
— Да, това е добра идея. Качете се на покрива от съседната сграда. Вие започвайте, а аз ще хвана няколко души да вдигнат врява пред входа.
Той се разпореди гръмогласно, няколко полицаи изтичаха по алеята и започнаха да блъскат по стоманената врата с палки. Вдигнаха голям шум, но без резултат. Фенър постоя за момент, след това се втурна напред, а четирима полицаи го последваха по петите. Докато тичаха през празното място, пред клуба някой откри огън с автомат. Куршумите се посипаха в краката им. Единият от полицаите изрева и подгъна крака. Фенър притича напред, докато излезе от обсега на автомата. Автоматът отново затрещя и няколко куршума изплющяха в тялото на полицая, който бе легнал. Другите откриха огън иззад полицейските камионетки. Оглушителното тракане на автоматите и силният трясък на куршумите, които се сплескваха върху стоманата, се прибавиха към врявата, която вдигаше възбудената тълпа, и воя на сирени, с който пристигаха още полицаи.
До клуб „Парадайз“ бе хотел „Лексъм“. Висока тясна сграда, с два етажа по-висока от клуба. Фенър изтича по стълбите. Във фоайето стояха полицаи с извадени пистолети и мрачно наблюдаваха. Той се понесе стремглаво нагоре, докато стигна тавана. Другите задъхани го последваха. Той рязко избута капандурата и се покатери на покрива. Под тях бе покривът на „Парадайз“. Фенър прехвърли крака през парапета и се хвана за тръбата на комина. Спусна се устремно надолу. Ожули ръцете си и скъса панталона си на коляното. Другите го последваха по-бавно. Те чуваха тропането по входната врата и автоматните откоси.
Полицаите атакуваха покрива с лостове, като къртеха керемидите и разкриваха гредите. Не след дълго пробиха дупка в мазилката и един след друг се спуснаха в малка тъмна стая.
Фенър измъкна пистолета си.
— Това няма да бъде шега — рече той и се обърна към един от полицаите. — Върни се по обратния път и кажи на момчетата, че сме вътре. Изпрати още хора тука, бързо.
Той изчака докато полицаят се измъкна през дупката на покрива, след това тихо завъртя дръжката на вратата и пристъпи в коридора. Ослуша се. Чу как някой мръсно псуваше на долния етаж. Поколеба се за миг, здраво стискайки пистолета си. Двама от полицаите зад него бяха с автомати, притиснати на гърдите, а другият имаше газов пистолет.
Фенър се промъкна крадешком до коридора по стълбището. Започна да слиза надолу и почувства как се изпотява под мишниците. Изведнъж иззад ъгъла се появи Флин. Забеляза Фенър в момента когато той стреля. Флин вдигна драматично ръце над главата си, също като италиански певец, който взема висок тон. Претърколи се назад със сподавен вик. Фенър стреля отново и скочи на долната площадка на стълбището. Беше загубил равновесие и в този миг от една врата изскочи Док, но Фенър успя да се хвърли по очи, когато той стреля. Двамата полицаи на стълбите стреляха едновременно по Док. Той успя да отскочи назад в стаята и куршумите побиха вратата.