— Спокойно — извика Фенър задъхано от пода. — Тези негодници сега ще се борят докрай.
Док бе затръшнал вратата и сега започна да стреля отвътре, така че те не можеха да се приближат. Полицаите отвърнаха с яростен огън, като надупчиха вратата от горе до долу. Чуха как Док нададе внезапен вик и Фенър я блъсна с крак. Намериха Док свит в ъгъла, а кръвта шуртеше от устата му. Погледна ги с безжизнени очи и опита да вдигне пистолета си, но усилието бе твърде голямо за него. Пистолетът се изплъзна от ръката му и тупна на пода. Очите му изведнъж се обърнаха с бялото нагоре.
— Номер две — каза Фенър.
Излязоха от стаята и застанаха в коридора.
— Минете по стаите — разпореди Фенър. — Трябва да намерим момичето.
Тръгнаха бавно по коридора, като спираха пред всяка врата. Това бе напрегната работа и Фенър се зарадва, когато свърши. Той знаеше, че последната врата трябва да е на стаята на мис Бландиш, но тя бе празна.
— Тук са я държали — каза той, — но е офейкала.
Отново се насочиха към стълбите.
— Тук ще се срещнем с останалите птички — обади се притеснено един от полицаите. — Не изгарям от нетърпение да се здрависам със старата жена.
Фенър се ухили.
— От теб зависи да стреляш пръв — каза той, като слизаше предпазливо по стълбите.
Мама Грисън ги наблюдаваше иззад стоманената преграда на гардероба. В огромните си ръце държеше автомат, а малките й очички блестяха като стъклени. Месестото и лице бе разкривено и злобно. Тя бе готова да стори всичко, на което е способна.
Като стигна до средата на стълбите, Фенър забеляза леко движение при преградата. Видя го само защото имаше остър поглед. Тънката цев на автомата се подаде бавно. Той нададе вик и се хвърли надолу по стълбите, като падна тежко на ръце и крака. Цу как автоматът затрака и полицаите, за момент парализирани от вика му, останаха неприкрити. Като се претърколи към преградата, Фенър видя как тримата мъже рухнаха под пороя от куршуми. Единият от тях се опита да пропълзи нагоре по стълбите, но бе застигнат от нов откос. Стисна зъби. Това е чудесно, каза си той. Старата жена бе от едната страна на преградата, а той — от другата. Вероятно щеше да лежи така, докато някой му дойде на помощ.
— Слушай, миличка — извика той. — Имам пистолет и знам как да си служа с него, така че карай по-спокойно. Не можеш да ме улучиш, преди аз да те улуча, а мисля, че това се отнася и за мен. Бъди добро момиче, прехвърли ми оръжието без много шум.
Майчето го изруга. Фенър лежеше неподвижно по гръб и наблюдаваше горния край на преградата. Държеше пистолета си в готовност.
— Хайде — придумваше я той. — Дай го, пък каквото стане.
Майчето леко отмести оръжието. Задвижи туловището си и сантиметър по сантиметър се изправи. Фенър се беше прилепил до преградата и тя не можеше да го види. Облегна се на стената и той я зърна в отсрещното огледало. И двамата не можеха да стрелят, само наблюдаваха отраженията си и всеки очакваше следващия ход на другия.
— Като на филм, нали? — обади се Фенър от пода.
Лицето на Майчето отново се изкриви.
— Ще ми паднеш, гад такава.
— Е, не стой там цяла нощ, размърдай се, ако искаш — отвърна Фенър.
Бренан ги наблюдаваше от горната площадка на стълбите. Майчето сега бе съвсем на открито, но виждаше само Фенър. Бренан вдигна пистолета си, но лекото движение привлече вниманието й. Тя рязко насочи нагоре автомата и изстреля няколко откоса. Бренан едва успя да се скрие и куршумите затракаха по стълбите.
Фенър се възползва от това и бързо запълзя по пода, като наблюдаваше Майчето, която го бе забравила в този миг. Стигна до ресторанта по корем и когато зави зад ъгъла, се изправи на крака. Помещението бе тъмно и той се зачуди дали Слим не се крие тук. Трябваше да рискува, но почувства как по гърба му полазват тръпки. Чу, че Бренан си разменя изстрели с Майчето. Потърси пипнешком ключа на осветлението и ресторантът изведнъж изникна от тъмнината. Помещението бе празно. Влезе много внимателно в канцеларията на Майчето. Застанал на прага, той си помисли за момент, че е приключил търсенето. На пода лежеше момиче, а главата й бе скрита под бюрото. След това разбра, че това е Ана. Бе мъртва от известно време. Някой я беше застрелял в упор. Огледа канцеларията и изруга наум. Слим и мис Бландиш бяха офейкали по някакъв начин.