След няколко мили намали и натисна спирачката. Излезе вдървено от колата и провери бензина. Имаше още много. Първото, което трябваше да направи бе, да смени колата. Тази вече бе опасна. Ченгетата щяха да я търсят. Той мина от другата страна и пъхна глава през отворения прозорец.
— Няма дълго да бъдем заедно — каза той на мис Бландиш, — ама ще прекараш страшно забавно, докато ни пипнат.
Тя седеше съкрушена. Думите не значеха нищо за нея. Беше обзета от собствения си кошмар. Той и не очакваше отговор — бе свикнал с нейните мълчания. Заобиколи колата и се качи. Продължи да кара неотклонно с двадесет мили в час.
Мина известно време, преди да види това, което търсеше. В далечината една кола бе спряла встрани от пътя. На стъпалото й седяха две жени и ядяха нещо от книжни кесии. Като наближи, той видя, че едната е млада, а другата като че ли и беше майка. Натисна спирачката. Колата плавно спря. Слим огледа проницателно другата кола. Беше малка, спортен модел. Такива се движеха с хиляди по улиците. Той слезе и двете жени го изгледаха с любопитство. Пътят бе пуст и закътан. Слим нямаше време за губене. Заобиколи колата си и вдигна капака. Отвори сандъчето с инструментите на стъпалото и извади омаслен парцал и ключ. Отвори с усилие една свещ, зави я в парцала и я сложи в джоба си. Жените все още го гледаха втренчено. Той внимателно свали капака и след това опипа за пистолета си. И двете се сепнаха, когато Слим се извърна към тях.
— Качвайте се — отвори задната врата на своята кола. — Бързо. Това е обир.
Жените се вмъкнаха в колата ужасени. Той каза на мис Бландиш да влезе в спортната кола. Тя не му се подчини, докато не я измъкна навън. Отново осъзна колко странно изглежда тя в костюма на Роко. Погледна към младата жена.
— Съблечи тази рокля и ми я дай — викна й той. — Хайде, нямам излишно време, размърдай се.
Пребледняла от страх, тя си смъкна роклята в колата. Слим я взе и я хвърли на мис Бландиш. После се наведе към жените.
— Дръжте си устите затворени. Момчетата ще ви пипнат, ако съобщите за това.
Качи се в спортната кола и отново потегли. Мис Бландиш държеше роклята в скута си. Слим рече:
— По-нататък ще спрем и ще я облечеш.
Тя не отговори. Една миля по-надолу той спря колата.
— Облечи я! Каза й Слим.
Тя съблече дрехите на Роко в колата и навлече роклята презглава. Стоеше й добре. Слим сгъна ненужния костюм и го напъха под задната седалка. Съвсем скоро трябваше да смени колата. Тези жени щяха да се раз квичат, като мине някой, а това можеше да стане всеки момент.
Той навлезе в един малък град и спря пред пощата. Обърна се към мис Бландиш.
— Ти стой тук. Аз отивам да позвъня. Стой тука, разбираш ли? И не започвай с разни глупости. Вече е късно за това.
Слим влезе в кабината. Никой наоколо не го погледна. Бяха дребни риби, просто селяндури. Позвъни на Пийт. Пийт беше нервен.
— Нищо не мога да направя за теб — каза възбудено той. — Полицията е по петите ти. Всички ченгета те търсят. Бяха и тука. Много си опасен за мен, Слим. Знаеш, че бих ти помогнал, ако можех, ама по-добре стой настрана от Канзас.
Слим затвори и остана пред телефона, като ругаеше. Не знаеше къде да отиде. Изведнъж се почувства като в капан и започна отново да се поти. Излезе на улицата и рязко спря. Един възрастен мъж се бе надвесил в колата и говореше на мис Бландиш. Слим се поколеба за момент, след това плъзна ръка под сакото си и поразхлаби пистолета. Възрастният мъж почувства, че го гледат и се изправи. Обърна се така, че Слим да го види добре. Слим забеляза, че на сакото му имаше значка на шериф. Мъжът не изглеждаше особено разговорлив, но Слим бе нервен.
— Какво има? — попита той с ръка под сакото си. Шерифът го погледна с любопитство.
— Казвам на дамата, че не може да се паркира тука.
Слим заяви, че не е знаел това.
— Ще тръгвам — добави той и се приближи към колата с вдървени стъпки. Шерифът като че ли изгаряше от любопитство.