Бейли понечи да каже нещо, но вместо това вдигна рамене. Стария Сам се размърда на седалката и започна да мърмори, но Райли му изкрещя да млъкне.
— Не можете ли да разберете, че няма к’во да губим? Размърдайте си мозъците! Това е добър шанс и, Господи, единственото, което можем да направим.
— Започва да става горещо — обади се Бейли. — Тая фуста ще стане страшно опасна.
Райли се изсмя подигравателно.
— Тръгвай! — изкомандва той.
Пакардът потегли по пътя, набирайки скорост, и започна да се накланя и друса, когато Стария Сам навлезе в завоите. Нощта бе много тъмна и почти нямаше други коли. По-нататък пътят стана по-лош и пуст.
Райли издърпа мис Бландиш от пода на колата и я сложи да седне в ъгъла. Не можеше да я види, но я чувстваше. Ръцете му се протегнаха към шията й и зачовъркаха закопчалката на огърлицата. Колата се накланяше и той почувства допира на нежната й кожа. Косата й влезе в очите му и това му се понрави. Съвсем търпеливо разкопча огърлицата, свали я най-сетне и я сложи във вътрешния си джоб. Протегна отново ръце и докосна скута й, почувства нежните, закръглени бедра — гладки под копринената рокля. Изведнъж усети, че се изпотява, но Бейли бе чул учестеното му дишане. Лъч светлина го удари в лицето, когато Бейли се обърна назад с джобно фенерче в ръка.
— Искаш ли осветление? — попита той, без да отклонява лъча.
Райли почувства как светлината го пронизва и рязко дръпна ръцете си. Бейли насочи прожектора към мис Бландиш.
— Готино парче — отбеляза той.
Мис Бландиш бе все още в безсъзнание. Върху бялата й кожа, там, където я бе ударил Райли, имаше малка синина. Тя лежеше, свита в ъгъла си; черното копринено наметало бе отворено и откриваше бялата й рокля. Бейли видя, че огърлицата бе изчезнала и присви очи.
— Изгаси тая светлина — обади се сковано Райли.
— На твоите услуги — отвърна Бейли и щракна копчето. — Ако не можеш да виждаш, само се обади.
Той не промени позата си, а остана облегнат на седалката, взрян в Райли.
Бяха препускали здравата около два часа, когато Стария Сам се обади, че трябва да заредят с бензин. Почти на всяка миля минаваха покрай някоя тъмна ферма и доста се бяха отдалечили от централното шосе. Околността бе неравна и хълмиста. Бейли насочи фенерчето си към мис Бландиш. Тя бе съвсем неподвижна, потънала в дълбок сън.
— Няма и да мръдне — каза Райли. — Давай, сложи малко бензин.
Продължиха, докато стигнаха до една усамотена бензиностанция. Висок селяндур се дотътри от бараката и напълни резервоара колкото можа по-бързо. Беше затъпял от съня и нито веднъж не погледна колата. Докато завърташе капачката, една друга кола, „Еърфлоу“, без светлини, допълзя до пакарда. Тримата се стреснаха — никой не беше я чул да се приближава. Бейли отпусна тежко ръка върху пистолета си. Висок едър мъж с черно бомбе, нахлупено над очите, се измъкна от колата и погледна с интерес към пакарда. Той видя движението на Бейли и внезапно се надвеси над прозореца.
— Нещо си нервен, а, приятел?
Райли се намеси.
— Какво искаш, човече? — попита той.
— Райли, нали така? — високият мъж се взря по-внимателно. — Да, да-а, а това пък ако не е кучият му син Райли.
Тримата в пакарда изведнъж се вцепениха. Погледнаха към другата кола. През перденцата се подаваше тънката цев на автомат, насочен към тях.
— Ти ли си, Еди? — запита Райли с пресъхнали устни.
— Да-а, точно Еди е — отговори високият мъж. — Флин се грижи за пушката, така че не ми разигравайте сцени. Страшно е нервен, като я пипне, и може да гръмне.
— Слушай, Еди, ние не щем неприятности. — Райли беше адски изплашен. Точно сега ли трябваше да се натъкне на тоя негодник Еди?
Еди извади цигара и щракна клечка кибрит. Райли се опита да скрие мис Бландиш с тялото си, но Еди я видя добре.
— Готина кукла — отбеляза той, като всмукна от цигарата.
— Да — отвърна незабавно Райли. — Ще се видим някой път… трябва да се прибираме вкъщи… Подкарай я Сам.
Еди държеше кракът си на стъпалото.
— Готина кукла, казах!
— Наистина е готина кукла — просъска Райли. — И какво от това?
— Често ли се натискате? — прояви интерес Еди. — Нещо е тихичка, а?
— Къркана е. — Райли започна да се изпотява.
— Къркана, така ли? Много лошо, нали? Може ли да хвърля един поглед? Знаеш ми слабостта… нали, приятелче?
— Защо не престанеш? — плахо каза Райли.
— Искам да погледна тая женска — изведнъж гласът на Еди стана дрезгав.
Автоматът леко помръдна. Двамата мъже се взряха упорито един в друг, след това Райли бавно излезе от колата. Еди извади от джоба си мощно фенерче и го насочи към мис Бландиш.