Бландиш се поколеба.
— Аз искам дъщеря си — каза той накрая.
Фенър кимна с разбиране.
— Разбира се — съгласи се той, — но ако помислиш само за момент, ще видиш, че това, което ти предлагам, не е лошо. Твоята дъщеря е преживяла лоши работи и ние по-добре можем да я измъкнем без много шум, отколкото ти. Освен това тя може да поиска да се усамоти за час-два, преди да види семейството си. — Фенър произнесе това, като гледаше в пода.
Бландиш го погледна рязко.
— Не знам какво искаш да кажеш.
Фенър вдигна рамене.
— И аз самият не знам — отвърна той кратко. — Просто имам предчувствие, това е.
Бландиш се замисли за миг.
— Много добре — каза той. — Ти ще я доведеш при мен колкото може по-скоро.
— Бъди сигурен — кимна Фенър.
Бландиш се поколеба, сякаш искаше да каже още нещо, но се обърна към вратата.
— Уверен съм, че ще направите всичко възможно.
Бренан нетърпеливо кимна.
— Работата е в кърпа вързана — той се обърна въпросително към Фенър, когато Бландиш излезе. — Какво кроиш?
Фенър седна на ръба на бюрото и заклати крака.
— Това момиче е в ръцете на онези главорези от четири месеца — изрече бавно той. — Виждал си снимката й, нали? Е, няма защо да ти казвам, че е нещо повече от красавица. Има си всичко за една хубава кукла. Ти достатъчно си се блъскал насам-натам, за да знаеш какво са й направили тези бандити през това време. Това момиче няма да се зарадва, като я открием — сигурно ще бъде леко побъркана. Давал ли си си някога труд да прочетеш досието на Грисън? То се знае, че си го чел, е, какво очакваш от такъв негодник? Не е ли бил в дранголника по две обвинения за насилие над деца. Защо не се отделя той от нея през цялото време? Защо не й е прерязал гърлото и не я е хвърлил във водата? Задавал ли си си някога тоя въпрос? В досието му не пише да се е мъкнел след жени, но си е създал лошо име с малките момиченца. Това трябва да ти говори нещо. Мисля, че това момиче Бландиш е прекарало ужасно там.
Бренан изруга под носа си.
— И така, виждаш, че не съм сбъркал много, като казах, че тя ще поиска да се усамоти за няколко часа, преди да се срещне със своя старец.
Бренан се изправи на крака.
— Хайде да отиваме в Джеферсън и да чакаме там. По дяволите, какъв случай само е този!
Вратата рязко се отвори и полицаят влезе. Изглеждаше развълнуван.
— Току-що се получи съобщение по телефона — докладва той. — Грисън и момичето са открити в една ферма близо до Джеферсън. Фермерът е забелязал Грисън да влиза в един от плевниците му. Незабавно ни телефонира. Няма съмнение, че това е Грисън.
Бренан започна да дава разпореждания, а Фенър грабна слушалката и се обади на Пола.
— Слушай, Пола, открили са момичето близо до Джеферсън. Да. Това, изглежда, е краят на историята. Искам да отидеш там колкото може по-бързо. Искам да отидеш в хотел „Бонам“ и да наемеш стая на последния етаж. Кажи им, че искам обслужване без шум. Качи храна и пиене там, и много цветя. Ще доведа момичето. Тръгвай, сестричке. Вземи самолет… по-бързо!
Той остави слушалката и събра картата. Огледа малкия кабинет с невиждащи очи, зает с мислите си. „За това момиче щеше да е далеч по-добре, ако беше умряло“, каза си наум той.
Бренан вече бе излязъл от стаята и Фенър го последва тичешком.
Слим се стресна и се събуди. Съзнанието му моментално се проясни. Измъкна пистолета си от кобура. Лежеше в тъмнината и напрегнато се ослушваше. Миризмата на плевник му бе непозната и за момент трябваше да помисли в тъмното къде се намира. Чу шумолене в сламата и насочи предпазливо пистолета си в тази посока. Лежеше на една страна, неподвижен, втренчен в гъстия мрак. Едно леко писукане го успокои и той отново се отпусна на дъските. Усети, че нещо леко го гложди отвътре — силен глад. Щракна малкото си джобно фенерче и обходи с яркия му лъч помещението. Мис Бландиш лежеше, свита на сламата, недалеч от него, потънала в тежък сън. Роклята й бе набрана нагоре. Слим видя дългите й стройни крака, мярна му се и част от бельото. Лицето й бе зацапано от сълзи и бледо.
От твърдите дъски го боляха костите. Лежеше точно върху капака на отвора, през който се слизаше в плевника. В сеновала нямаше прозорец. Докато лежеше там, никой не можеше да влезе, нито тя можеше да избяга, без да го събуди. Изправи се вдървено на крака, издърпа наръч слама от един куп в ъгъла и я разстла върху капака. Легна отново, като се нагласи удобно. Горе беше горещо и задушно и го караше на сън. Погледна мис Бландиш още веднъж и след това се излегна.