Смътно започна да съзнава, че мрежата се затяга около него и го оплита в гънките си. Досега бе доволен да се движи непосредствено пред преследвачите си, но вече започваше да се плаши. Знаеше, че не може да устои дълго така. Постоянната нужда от храна и неотложната необходимост от укритие все повече го затрудняваха. Предполагаше, че Кийк е съобщил на полицията. Значи те знаеха, че е някъде наоколо. Беше вървял с мис Бландиш, като се придържаше към страничните улички, докато бе оставил Джеферсън зад гърба си. Изтощени, те бяха намерили подслон за през нощта в плевника. Голямата ферма му се бе понравила в тъмнината. Каза си, че ще вземе оттам кола и храна на сутринта. Смътно се чудеше дали някой вече не съобщава по телефона за тях, или колко време ще мине, преди да го сторят.
Затвори раздразнено очи заради тъмнината. Откри, че умът му изведнъж се проясни, изпълнен с неясна тревога. Опита се да спи, но въпреки, че дългото му слабо тяло жадуваше за почивка, умът не искаше да се отпусне. Изправи се отново, като този път мислено ругаеше свирепо. Запали фенерчето си и погледна мис Бландиш. Отиде до нея. Изгаси светлината и коленичи. Опипа в тъмното и пъхна ръка под главата й. Тя се събуди стресната и направи опит да се измъкне от него. Слим й каза да стои мирно. Дрезгавият му глас я вцепени, тя легна неподвижно и зарида от безнадеждно изтощение, докато той я облада с брутална бързина.
По-късно и двамата отново заспаха. Неговото приглушено, задавено хъркане плашеше плъховете и те се стрелкаха разтревожени из сламата.
На сутринта яркото слънце, проникващо през изкорубените стени на плевника, го събуди. Той бързо седна и се ослуша. Устата му бе суха и бе здравата гладен. Мис Бландиш почувства движението му и се събуди. Придърпа надолу роклята си и се отдръпна ужасено от него.
— Отивам долу да поговоря с фермера — каза Слим. — Ти стой тук и чакай. Трябва да хапнем по някакъв начин.
Той вдигна капака и погледна надолу в плевника. Беше пълен с фермерски боклуци. Слезе по разнебитената дървена стълба и вдървено се приближи до двукрилата врата. Отвори предпазливо едното крило и погледна навън. Не видя никого.
Къщата на фермера бе наблизо. Изглеждаше пуста. Входната врата беше затворена. Слим гледа доста време, като ставаше все по-неспокоен. Измъкна часовника си и го погледна. Беше девет и нещо. Погледна отново затворената врата. Винаги бе слушал, че фермерите стават рано. Тази работа му изглеждаше съмнителна. Изведнъж се почувства слаб и уплашен. Поколеба се, застанал на вратата на плевника, опитвайки се да вземе решение. Изведнъж се вцепени. По пътя идваха две коли, пълни с хора. Видя плоските сини шапки, оръжието блестеше на слънцето. Бързо се отдръпна в плевника и бутна вратата. Пистолетът веднага се намери в ръката му и той започна несъзнателно да трепери. През един процеп в дъските видя как мъжете излизат вкупом от колите. Започнаха да тичат по посока на плевника. Той стреля без колебание. Полицаят, който бе най-отпред, падна на колене. Другите, с хладна увереност в крайния успех, се прислониха зад стари фермерски сечива, разхвърляни из неподредения двор.
Бренан и Фенър заповядаха на хората от втората кола да заобиколят плевника отзад.
— Този негодник няма много патрони — извика Бренан. — В никакъв случай не стреляйте, момчета, освен ако не го хванете на мушка сам. Няма да рискуваме да надупчим и момичето накрая.
Фенър запълзя покрай плевника по корем. Имаше болезненото усещане, че Слим и пистолетът му са някъде наблизо и бе доволен, когато се измъкна по-надалеч. Изправи се и изтри лицето си с ръкав. Вече знаеше, че това е краят. Беше просто въпрос на време. Грисън, хванат в мрежата, трябваше да намери смъртта си. Плевникът бе напълно обкръжен. Полицаите лежаха в безопасност зад прикритията си с насочени напред пистолети, с нетърпеливи пръсти на спусъците. Фенър се притесняваше да не прахоса нечий живот напразно, но в същото време съзнаваше, че ако Грисън успее да изчака настъпването на нощта, завършекът може да не оправдае надеждите му. Под прикритието на тъмнината Грисън щеше да се измъкне от мрежата. Все пак имаше още време. Беше рано и скоро трябваше да се случи нещо. Фенър леко се усмихна, като видя как Бренан влачи тежкото си туловище по неравната земя. Пълзенето не бе във възможностите му и като стигна до Фенър, той ругаеше. Изправи се непохватно на крака.
— Ще му дам възможност — рече Бренан. — Ако иска неприятности, ще ги има.