Сви длани пред устата си и извика на Грисън:
— Излизай оттам с вдигнати ръце, Грисън. Обкръжен си, така че излез мирно и тихо.
Гласът му отекна в неподвижния, свеж утринен въздух. Грисън не отговори.
— Той ще се опита да свърши с момичето, преди да тръгне — намеси се Фенър.
— Ако вече не я е очистил — отвърна притеснено Бенан. — Имам предчувствие, че тая история няма да свърши добре. Досега ни вървеше.
В плевника Слим стоеше и наблюдаваше през един процеп на вратата. Държеше здраво пистолета си, а отпуснатата му уста сега бе затворена и представляваше безформена влажна маса. Съвсем вярно беше, че е закъсал с патроните. Бренан правилно бе предположил. Имаше цял пълнител, но това бе всичко. Копнееше за един „Томпсън“. Проклинаше се задето го бяха хванали в капана, но и не можеше да се сети за нищо друго, което би могъл да стори. Чу как Бренан извика и тихо изръмжа. Няма лесно да им се дам на тези мерзавци, рече си яростно. Нямаше да се остави да го пратят на електрическия стол. Ще се самоубие, но ще отнесе и някои от тях със себе си.
Горе в плевника мис Бландиш се сви трепереща. Тя разбираше, че това е краят на кошмара и началото на нов кошмар. Четирите изминали месеца наближаваха края си. Замъгленото й съзнание отказваше да хвърли поглед назад. Съсипаното и тяло, зажадняло за спокойствието на наркотика, вече не й принадлежеше. Въпреки, че не бе яла от доста време, гладът не я измъчваше. Просто се чувстваше слаба, като че ли бе боледувала дълго време. Изпълзя с усилие до отворения капак и погледна надолу.
Видя Слим, застанал с гръб към нея, да наднича през процепа във вратата. Дългият му слаб гръб беше напрегнат и тя забеляза матовия блясък на пистолета, когато той го насочи напред. Видя го как вдигна оръжието и внезапно стреля. Силата на гърмежа я накара неволно да се отдръпне. Когато погледна отново, той стоеше неподвижно и нещо си мърмореше. Навън бе тихо. Слим усети съсредоточения й поглед върху гърба си. Обърна се бавно и двамата се погледнаха. Той, застанал до вратата, с поглед нагоре, а тя, просната на дъските, с очертани в отвора глава и рамене, втренчена в него. Дълго време не откъснаха очи един от друг. Неговото лице блестеше от потта на страха. Изглеждаше почти фосфоресциращ в здрачния плевник. Устните му се разтеглиха и той започна да ругае, като я наричаше с неприлични думи. Подбираше ги и ги запращаше към нея с омраза. Тя лежеше, без да чува, и се надяваше, че ще я застреля. С цялата сила на волята си желаеше той да вдигне оръжието и да й пусне един куршум. Слим само я гледаше свирепо с трескавите си жълтеникави очи. И през ум не му мина да я убие, иначе щеше да го направи. Съзнанието му постепенно се парализираше. Натрапливата мисъл за внезапна смърт сковаваше волята му. Самообладанието му постепенно се рушеше от това стоене, от картината на пълен безпорядък в двора на фермата, от мисълта, че навсякъде го дебне смъртта. Той отмести бързо очи от мис Бландиш и още веднъж погледна към двора. Стори му се, че нещо помръдна и незабавно стреля. Изстрелът отекна в тишината и той видя как от каруцата, зад която бе забелязал движението, изхвръкна кълбо прах и бели трески. Още веднъж чу, че му викат да излезе. Краката му започнаха да отмаляват. Внезапно почувства слабост и разбра как отчаяно се нуждае от храна и колко много би дал за глътка алкохол. Изпитото му вълче лице на идиот се сгърчи като на дете, преди да заплаче. Падна на колене, а ръцете му се плъзнаха надолу по грубата повърхност на вратата. Пусна пистолета си на пода. Мис Бландиш още лежеше и го наблюдаваше. Когато той се свлече, тя за миг си помисли, че е улучен, но щом започна да стене по онзи ужасен начин, мис Бландиш бързо се дръпна от отвора.
Бренан, в желанието си да приключи всичко, издаваше заповеди с приглушен глас. Няколко униформени полицаи започнаха да бутат една тежка каруца към плевника. Те се движеха зад прикритието на масивните дървени канати. Чувстваха, че краката им са опасно открити, че се изпотяват, но продължаваха неотстъпно.
Слим забеляза каруцата и се изправи. Хвърли поглед през рамо, но отворът горе бе празен. Това съвсем го обърка. Отвори рязко вратата на плевнята и изтича навън. Държеше вдървено пистолета си, насочен напред, ужасното му лице бе обезумяло от отчаяние. Не бе направил и три крачки на открито, когато от всички страни затрещяха автомати. Той изведнъж спря да тича, сякаш се бе натъкнал на невидима стена. На сакото му внезапно се появи кръв и пистолетът се изплъзна от ръката му. Автоматите замлъкнаха така рязко, както бяха започнали.
Фенър, застанал зашеметен под яркото слънце, наблюдаваше как Грисън пада напред. Преди да стигне до него, знаеше, че е мъртъв. Внимателно го обърна с крак. Жълтеникавите очи го погледнаха изцъклено; мършавото бледо лице изглеждаше трогателно беззащитно, отпуснатата месеста уста зееше отворена и Фенър се извърна, като изсумтя с отвращение.