— Готина кукла — рече, — от класа — наведе се малко напред. — Къркана, а?
— Да, в безсъзнание е. — Райли затършува за цигара. Ръцете му трепереха от нерви. — Я зарежи тази комедия и ни остави да се чупим оттука.
— Окей, Райли. Не се сърди, че си пъхам носа. — Еди отстъпи назад. — Не би се възползвал от такава сладка кукла, когато не е на себе си, нали? Моето Майче ми казваше да не ги закачам, когато са ноатряскани. Леле Боже, що пиене трябва да е погълнала! Как ли си пада по пиячката! Виж как си е натъртила физиономията с гърлото на бутилката. На такова хубаво момиче трябва да кажеш да използва чаша… сигурно няма да се удря така.
Райли се качи на колата и Стария Сам потегли така, като че ли дяволи го гонеха по петите. Еди ги наблюдаваше, килна меката си шапка напред и се почеса по тила. Високият селяндур го беше зяпнал, но той не му обърна внимание. Отиде до своята „Еърфлоу“ и мушна глава през прозореца.
— Как ти се струва тая работа, приятелче? — въпросът бе отправен към Флин, който прибираше автомата.
Флин вдигна рамене. Той не беше от приказливите.
— Е, к’во, по дяволите, правят тези жалки тъпаци с такава кукла? Коя е тя? — разсъждаваше гласно Еди. Флин се взираше в тъмнината, без да прояви интерес. Доста път бяха изминали и му се щеше да поспи. — Направо е била цапната по мутрата. Само не ми разправяй, че глупак като Райли сега се е захванал с отвличания. Чудна работа. Мисля да поприказвам със Слим за това.
Флин си запали цигара.
— Дай по-живо, а? — рече умолително. — Аз искам да дремна малко, за разлика от теб.
Еди се обърна към високия селяндур, който заспиваше прав.
— Ей, бльон, заведи ме до телефона си.
Селяндурът го заведе до бараката и се надвеси над него, докато набираше номера. Еди зачака нетърпеливо. По линията се чуваше пукане и бръмчене, след това до ухото му достигна апатичният глас на Слим.
— Слушай, Слим, Райли и шайката му току-що потеглиха оттука с една готина кукла, направо не е от тяхната черга. Ударена е и още не се е оправила. Виж к’во, тая дама е сладурана. Дрехите и струват доста и не е от онези, дето се мотаят насам-натам с Райли. Струва ми се, че Райли е отвлякъл тая кукла и ти трябва да го знаеш.
Слим не отговори веднага.
— Задръж така… ще поговоря с Майчето — рече най-после той.
След малко пак се обади.
— Майчето иска да знае с какво е била облечена тая шафрантия — думите му прозвучаха скептично.
— Носеше бяла копринена рокля и леко черно наметало, обувки с токи от стъкло или нещо дето искри. Изглежда, била е на някое фамозно увеселение. Беше с дълга червеникава коса и да ти кажа, Слим, истинска сладурана. Виждал съм много лъскави гаджета през живота си, ама тази ми взе акъла. Само като я погледнеш, и труп да си, ще я пожелаеш.
Еди чу как Слим говори провлечено на Майчето и зачака нетърпеливо.
— Слушай, Еди, Майчето е откачила… казва, че тази шафрантия е Бландиш. Дъщерята на краля на месото. Аха! Как го виждаш Райли да се хване с такава голяма работа?
Еди понечи да каже нещо, но чу, че Слим отново говори с Майчето. След това пак се чу гласът на Слим, сега звучеше по-бодро.
— Може би Майчето не е толкова смахната. Казва, че това момиче Бландиш днес е взела прочутите перли. Трябвало е да бъде на забава в „Голдън слипър“. Райли може да се е докопал до това и си е сложил главата в торбата. Ако е пипнал тези перли и момичето… пипнал е доста. Ще я видя тая работа, Еди. Къде си ти?… Окей, дай по-живо сега. Ще се срещнем на второто кръстовище оттам. Такъв дребен бандит като Райли може да отиде само на едно място и това е при Джони… айде, тръгвай.
Еди подхвърли един долар на селяндура и забърза към колата.
— Айде, приятел — каза той, като се качваше. — Слим иска да провери тая работа с Райли. Той мисли, че тези бунаци са сложили ръка на дъщерята на стария Бландиш.
Флин изпъшка.
— Довиждане сън. И това ако не е сладък живот.
Колата изрева в нощта.
Над хълмовете вече се пукваше зората, а пакардът все още фучеше по пътищата. Стария Сам се бе свил на кормилото с пребледняло и хлътнало от изтощение лице. Другите двама от време на време нервно поглеждаха през задното стъкло, за да разберат дали ги преследват. Трябваше да се укрият преди да стане светло. Мис Бландиш бе вече будна. Седеше вдървено в ъгъла, колкото може по-далеч от Райли. Беше й студено от буйния вятър, който се блъскаше във фучащата кола. Райли хладно я наблюдаваше. Тя понечи да каже нещо, но той й заповяда да мълчи.
— Какъв шанс — мърмореше той на себе си, — от всички негодници да срещнем Еди. Ако се позамисли, ще се свърже със Слим и тогава ще настане една пукотевица, не ти е работа.