Освен всичко, тя изнасяше концертите си под формата на благотворителност за организациите на слепите или в полза на видовете специално обучение. Баща й настояваше, че като възстановена ще бъде дори още по-ефективна в тези случаи. Но все пак тя се съпротивляваше.
Клитъс се изказа внимателно. Той каза, че е прегледал литературата и е говорил с швейцарския екип, присадил успешно имплантите на кучета и примати. Той каза, че тя едва ли би пострадала, дори ако експериментът не успее. Онова, което не каза на нея или Линди, или на някой друг, бе жестоката франкенщайновска истина: че самият той стоеше зад експеримента; че експериментът нямаше нищо общо с възстановяване на зрението; че малките видеокамери дори няма да бъдат свързани. Бяха просто извинение за хирургическото отстраняване на очните й ябълки.
Нормалният човек би имал доста крайни чувство относно ваденето на нечии очи в името на науката и дори още по-крайни, ако научи, че го е сторил съпругът на жертвата. Естествено, Клитъс бе далеч от нормалното в каквото и да е отношение. От негова гледна точка тези очни ябълки бяха безполезни закърнели придатъци, блокиращи хирургическия път към оптичните нерви, които щяха да бъдат пътя му към зрителния кортекс. Физически път, откъдето щяха да бъдат прокарани невероятно малки хирургически инструменти. Но си обещахме, че няма да разследваме тази част от историята в детайли.
Крайният резултат въобще не беше страховит. Ейми се съгласи да замине за Женева, а Клитъс и неговият екип хирурзи (всичките толкова вещи, колкото и неетични) я подложиха на три двадесет часови дни усърдна, макар и безболезнена микрохирургия, а когато свалиха превръзките и нагласиха перуката за хиляда долара (защото се бе наложило да проникнат и оттам, а не само през очните ями), тя всъщност изглеждаше далеч по привлекателно, отколкото преди операцията. Отчасти, понеже естествената й коса винаги бе изглеждала катастрофално. Сега тя разполагаше със стъклени сини очи, вместо с по-скоро плашещата опалесценция на истинските. Въобще не приличаше на Бък Роджърс или нещо подобно.
Казаха на баща й, че част от експеримента не е проработила, а шестте швейцарски учени, наети за целта, се съгласиха.
— Те лъжат — каза Ейми. — Въобще не са възнамерявали да възстановят зрението ми. Единствената цел на операцията е била да нарушат нормалните функции на зрителния кортекс по такъв начин, че да ми дадат достъп до неизползваните части от мозъка ми. — Тя се обърна към звука от дишането на съпруга си и сините й очи погледнаха отвъд него. — Ти успя отвъд очакванията си.
Ейми бе разбрала всичко това веднага щом мъглата на лекарствата от операцията се бе вдигнала. Умът й бе започнал да прави връзки, а тези връзки правеха връзки и така нататък в геометрична прогресия. По времето, по което приключваха със слагането на перуката, тя бе реконструирала цялата микрохирургична процедура само от ограничените си познания и разговори с Клитъс. Имаше предложения за промени и бе готова да се подложи на допълнителни подобрения.
Колкото до чувствата й към Клитъс, за по-малко време, отколкото ви е нужно да го прочетете, тя бе преминала от ужаса към омразата, разбирането, подновената любов, а накрая към емоционално състояние отвъд способността за определение на всеки естествен език. За щастие, влюбените имат на свое разположение помощта на Булевата математика и препозиционната логика.
Клитъс бе един от малкото на този свят, когото тя можеше да обича, с когото можеше без снизхождение да разговаря лице в лице. Коефициентът му на интелигентност бе толкова висок, че цифрата му не би значела нищо. В сравнение с нея, естествено, той бе глупав и почти неграмотен. А това не беше ситуация, която той би толерирал задълго.
Останалото, както казват, е история и антропология, каквито ги познаваме ние — останалите да четем със собствените си очи, и както го разбираме през всяка една минута на всеки един ден. Клитъс бе вторият човек, който се подложи на операцията и то по времето, когато му се налагаше да бяга от хората на медицинската етика и техните полицаи. Независимо от това, на следващата година имаше още четирима, а на по-следващата двайсет, а после 2000 и 20 000. В рамките на едно десетилетие хората с чисто интелектуални занимания нямаха друг избор, освен едно: да изгубят или очите, или работата си. Дотогава операцията „второ зрение“ бе напълно автоматизирана, напълно безопасна.
Все още е незаконна в повечето страни, включително и в Съединените щати, но кой кого занася? Ако шефът на отдела ви е второзрящ, а вие не сте, смятате ли, че ще получите повишение? Дори не можете да поддържате разговор със създание, чиито синапси стрелят шест пъти по-бързо от вашите, във всеки един момент имащо на разположение цели енциклопедии от информация. Вие, както и аз, сте интелектуална отживелица.