— Това сме ние — каза тя и показа снимка — на къмпинг във Върмонт.
Камерата се приближи към разрошените Тод и Синтия, които стояха от двете страни на майка си. Зад тях се виждаше палатка. Синтия изглеждаше на пет, а брат й на седем години. Лицата им бяха изцапани. Майка им се усмихваше гордо. Косата й беше прибрана под забрадка на червени и бели карета.
— Нямам снимка на баща си — тъжно добави Синтия. — Все той ни снимаше. Но си спомням как изглеждаше. Още е пред очите ми с меката си шапка и тънките мустачки. Красив мъж. Тод прилича на него.
Тя взе пожълтяла изрезка от вестник и внимателно я разгърна.
— Намерих я в чекмеджето на баща ми. Едно от малкото неща там. — Камерата отново се приближи и се фокусира върху правоъгълника хартия. Беше избеляла, зърнеста, черно-бяла снимка на училищен баскетболен отбор. Дванайсетина момчета гледаха към обектива. Някои се усмихваха, а други правеха смешни физиономии. — Татко сигурно я е запазил, защото Тод е на нея, въпреки че името му не е записано в надписа. Баща ми се гордееше с нас. Непрекъснато ни го повтаряше. Обичаше да се шегува, че ние сме най-хубавото семейство, което има.
После взеха интервю от моя директор, Роли Каръдърс.
— Пълна загадка. Познавах Клейтън Биги. Ловихме риба няколко пъти. Той беше добър човек. Не мога да си представя какво се е случило с тях. Може би в страната вилнее сериен убиец и семейството на Синтия е било на неподходящо място в неподходящ момент.
Разговаряха и с леля Тес.
— Изгубих сестра, зет и племенник, но Синтия загуби много повече. Тя успя да превъзмогне трудностите и се оказа страхотен човек.
Продуцентите удържаха на обещанието си и не излъчиха коментара на мъжа, който живееше сега в къщата на Синтия, но намериха друг. Той каза нещо почти също толкова зловещо.
Синтия беше стъписана, когато две седмици по-късно гледа предаването и видя детектива, който я беше разпитвал, след като съседката госпожа Джеймисън се бе обадила на полицията. Вече не работеше и живееше в Аризона. В долната част на екрана пишеше: „Пенсиониран детектив Бартоломю Финли“. Той беше водил разследването и след година, в която не стигна доникъде, беше махнал папките от бюрото си. Продуцентите изпратиха екип от филиала си във Финикс, за да заснемат коментара му по случая пред лъскава каравана.
— Въпросът, който не ми дава покой, е защо тя оцеля. Разбира се, при положение че останалите от семейството са мъртви. Не вярвам на теорията, че някое семейство би зарязало детето си ей така. Разбирам да изгонят проблемно хлапе. Случва се непрекъснато. Но да си направят труда да изчезнат само за да се отърват от нея? Не се връзва. Ето защо подозирам нещо нередно. И това пак ме връща към основния въпрос. Защо тя е останала жива? Версиите не са много.
— Какво искате да кажете? — чу се гласът на Паула Малой, въпреки че камерата не се отмести от лицето на Финли. Въпросите й бяха вмъкнати по-късно, защото тя не беше изпратена в Аризона да вземе интервю от детектива.
— Замислете се.
— За какво да се замислим?
— Само това ще кажа.
Когато видя предаването, Синтия се вбеси.
— Господи, пак ли? — изкрещя тя на телевизора. — Кучият син намеква, че аз имам нещо общо с изчезването им. Слушам тези слухове от години. А проклетата Паула Малой обеща, че няма да излъчват такива неща!
Успях да я успокоя, защото като цяло предаването беше позитивно. Кадрите, където Синтия се разхождаше из къщата и разказваше на Паула какво й се е случило в онзи ден, бяха искрени и правдоподобни.
— Ако някой знае нещо, няма да се повлияе от приказките на някакво задръстено пенсионирано ченге — уверих я аз. — Всъщност думите му може да подтикнат някого да проговори, за да го опровергае.
Програмата продължи, но по същото време излъчваха финала на някакво риалити шоу с група дебели кандидати за рок звезди, които трябваше да живеят под един покрив и да се надпреварват кой ще свали повече килограми, за да спечели договор за запис на компактдиск.
Предаването свърши и Синтия седна да чака до телефона. Надяваше се, че някой, който знае нещо, веднага ще се обади в телевизията, продуцентите ще се свържат с нея, преди слънцето да изгрее на другия ден, загадката ще бъде разкрита и най-после ще научи истината.
Нямаше обаче други обаждания, освен от една жена, която заяви, че семейството й е било отвлечено от извънземни, и някакъв мъж, който изказа предположението, че родителите на Синтия са минали през разкъсване в тъканта на времето и в момента или бягат от динозаври, или промиват мозъците им в бъдещето, както във филма „Матрицата“.