По-нататък отново нищо не се чу. Ах, че неприятно! А мъжът изглеждаше като същински бандит, с грубо лице, веднага си личеше — пие. Но не е алкохолик. Има едни, дето, като пийнат, моментално озверяват. Е, този е точно от тях, реши Глафира Митрофановна и тихичко се измъкна от наблюдателния си пост. Каква ли работа има Катерина с него? Омъжена жена, три деца, писателка, канена е в прилични семейства, а я виж ти — какви познати имала!
Лиза Боровенко, която наблюдаваше от своята паркирана наблизо кола маневрите на домашната помощница на Богданов, само тихичко си подсвиркваше. Гледай я ти дъртата! Няма спиране. Всичко трябва да знае, във всичко да си пъхне носа. Но Екатерина Сергеевна също си я бива, не току-така Лиза днес цял ден снове подир нея.
След безславния край на историята с подслушването на апартамента Андрей Степанович им постави чрез тайнствения Николай нова задача. Тя звучеше повече от странно и Слава опита да се разбунтува, да поиска от Николай обяснения, но Лиза го възпря: Андрей Степанович знае по-добре как трябва да се действа, а в техен интерес е да изпълнят всичко колкото може по-добре. Слава дълго мърмори, ала в края на краищата се примири. Но за изпълнението на тази, а после и на следващата задача не бяха нужни двама души, достатъчен беше само Слава, а Лиза на свой риск продължи да наблюдава съавторите. Един ден посвещаваше изцяло на Василий, друг — на Катерина, трети — на Богданов, после отново на Василий и така нататък. Днес беше редът на Екатерина Сергеевна Славчикова.
Лиза любопитно наблюдаваше Катерина и нейния събеседник. Среща на улицата, в някаква забутана градинка, и то с тип, който отдавна плаче за затвора — това никак не прилича на тайна романтична среща, а още по-малко — на делови преговори. Но какво ли значи тя? Не става ли дума точно за това, което те със Слава търсят вече от толкова време? Бяха сигурни, че всичко се свежда до маестро Богданов, но нещо през цялото време смущаваше Слава, не му достигаше някакво последно доказателство, а Лиза се ядосваше, негодуваше и не го разбираше. Нима Славка се оказа прав? Той не може да знае повече от самата Лиза — бяха правили всичко заедно и постоянно бяха обсъждали всичко видяно и чуто, значи той не знае със сигурност, само усеща. Толкова ли е развита интуицията му? Лиза никога не бе забелязвала такова нещо у мъжа си. Толкова години изживяха заедно и ето че сега… Историята, казват, е пълна с изненади.
Така де, какво излиза? Василий обича да използва чужди идеи, той изцяло пасва за ролята на човека, който използва материалите на загиналия журналист. Богданов се среща с някаква дама, с която си разменят пликове; може да се предположи, че в единия плик има пари, в другия — документи, но само да се предположи, защото Лиза не видя съдържанието на пликовете. Може това да е нещо напълно невинно, но защо тогава Глеб Борисович се ядосваше, когато дамата му се обади по телефона, и каза, че й е забранил да използва домашния му номер? Натрапва се само един отговор: дамата е трябвало или да изчаква той да й се обади и той й е звънял, когато му е било удобно, или да му се обажда на мобилния, тъй като мобилния вдига само Богданов, а не неговата домашна помощничка. С други думи, той крие този свой контакт от вездесъщата Глафира Митрофановна. Защо ли? Тя познава дамата лично и може да я разпознае по гласа? Или има някаква друга причина? И защо изобщо е нужно той да крие нещо от старицата? Тя едва ли познава добре работите на Богданов. Колкото до Катерина, до днес не бяха забелязали нищо подозрително при нея, но тази среща в градинката преобърна нещата. Излиза, че материалите, които търси Андрей Степанович, могат с еднаква степен на вероятност да се намират у всеки от съавторите. Откъдето започнаха, там се върнаха. И сега — всичко отначало…
Сбогуват се. Както се стори на Лиза, доста хладно. Разделят се, недоволни един от друг. Катерина вади от чантата си портмоне и дава на мъжа пари. Явно той смята, че са малко, защото казва нещо и Катерина му дава още. В замяна обаче не получава нищо. Какво беше това — заплащане за вече получените материали или предплащане за бъдещото им получаване? Интересно.
А старата Глафира очевидно е чула нещо, нали стоеше доста близо. Ей, да можеха да се запознаят с нея, да я заприказват и разпитат за всичко! Но те нямат никакви шансове за това, подобно решение вече беше хрумвало на съпрузите Боровенко. Слава беше първият, който предприе опит да заговори Глафира Митрофановна в трамвая, когато тя се прибираше, нищо обаче не излезе и тогава Лиза опита да се запознае със старицата в супермаркета, когато стояха на опашка за касата. И тя не сполучи. Глафира се оказа неразговорлива, макар и учтива, и категорично не пожела да влезе в контакт. Явно бабата не страда от липса на общуване, и без случайни събеседници има с кого да си говори.