Тя се постара да приключи с обяда до дванайсет, специално беше дошла по-рано, в седем, и когато в дванайсет и нещо съавторите се събраха в кабинета на Богданов, Глафира Митрофановна грабна някаква стара плетка — започната и изоставена преди половин година топла фланела за зимата — и се настани в стаята с камината, откъдето всичко се чуваше добре, защото Глебушка никога не затваряше вратите. Но редът на интересуващата я тема не идваше и не идваше, отначало обсъждаха организационни въпроси.
— Аз няма да мога да напиша епизода с преследването с автомобили, ако не го видя с очите си — каза Глеб Борисович. — Василий, това е твоя задача.
— Ама аз ще ви го опиша, Глеб Борисович! Ето вижте…
— Не ми трябват твоите описания, аз трябва да го видя лично, тогава ще мога да го опиша — строго го пресече Богданов. — Вече сто пъти сме се сблъсквали с това и ти всеки път ми предлагаш да опишеш нещата, а аз ти обяснявам, че не ми трябват думи, трябва ми картинка. Е, докога?
— Само излишни харчове — недоволно промърмори Василий. — Толкова ли имате за хвърляне? Аз например нямам. Всеки път, когато говорим за някакво сбиване или задържане, се налага да наемаме каскадьори, да им плащаме луди пари, за да поставят сцената и да я снимат на видео. Как ви се разправя с такива неща? Аз бих ви донесъл сто хиляди екшъна на касети, във всеки има по сто сбивания, ще си седите вкъщи, ще гледате и ще описвате.
— Аз не използвам чужди материали — сухо отвърна Богданов, — смятам това за неприлично. Ако получавам хонорар за книгата, се предполага, че това, което съм написал, макар и не гениално, не е откраднато от някого, а е честно измислено. Ако един ден ти напишеш нещо самостоятелно, без съавтори, имаш право да постъпваш, както искаш, а аз ценя името си, затова там, където го поставям, няма да има крадени идеи. Ето защо съм готов да плащам в нашите общи книги да бъдат описани не чужди, измислени и използвани от някого сбивания, а оригинални епизоди. Разбра ли ме?
— Разбрах де, разбрах, само че това са глупости. И бездруго всичките тези тупаници си приличат, само три филма да изгледате поред — и сам ще се убедите: при всички е едно и също. Никой няма да забележи, ако опишете епизод от хубав американски екшън.
— Млади човече, вие забравяте за понятия като съвест и самоуважение. Повтарям: когато пишеш сам, постъпвай, както знаеш. А ако не ти харесват моите методи, предупреди ни навреме — и ние с Катерина ще ти намерим заместник.
Това не хареса на Глафира. Как така заместник? Излиза, че ще изхвърли Васечка като мръсно коте? Ами ако сега Глебушка толкова му се ядоса, че да не поиска да каже най-важното, а и да каже нещо, то ще е съвсем обратното, вместо да го похвали, ще му се скара. Ох, ако знаеше момчето за какво го помоли вчера Катерина, нямаше да си търси белята, щеше да си стои кротко, да гледа Глебушка в устата и да се съгласява с всяка негова дума. Дали не трябваше да го предупреди? Е, не направо, то се знае, не да издава Катерина, а да му намекне, да го излъже, че Глебушка днес е в лошо настроение и е по-добре Вася да си кротува. Тогава всичко щеше да е по мед и масло. Ами ако сега тръгне на лошо?
— Глеб Борисович, значи, вие искате да платим оригинална сцена на преследване с коли из града? — продължи да се съпротивлява Василий. — Представяте ли си колко струва това? Става дума за луди пари! Едно е тупаник в павилион и съвсем друго — да снимаш по улиците, за това трябва да се получи разрешение от общината и ГИБДД, цяла купчина документи да се извадят, за всеки да се плати, пък и колите струват пари.
— Не усложнявай нещата — най-сетне се обади Катерина. — Имаш много познати сред кинаджиите, намери хора, които са участвали в снимане на филми с такива преследвания, и ги помоли за дубли, които не са влезли в някой филм. Знам как става, особено в сериали: там форматът е строго определен, петдесет минути за епизод, заснели ли са повече — режат безмилостно сцени. Ето такива съкращения трябва да намериш. Мисля, че ще ти ги продадат на напълно разумна цена. Това не противоречи и на принципите на Глеб Борисович, нали няма да използваме безплатно резултати от чуждо творчество, а ще си платим, тоест ще купим от авторите идеята, която те самите не са използвали. Всичко е честно.