— Добре — въздъхна Вася, — ще опитам.
Глафира с облекчение си пое дъх и отново се захвана с куките. Разговорът пак продължи на други теми, Катерина започна да разказва биографията на някакъв персонаж, Глеб Борисович постоянно я прекъсваше, задаваше уточняващи въпроси, на някои от тях Катерина отговаряше веднага, на други не знаеше отговора — явно не беше го измислила, и Глебушка се ядосваше и й се караше:
— Дори това да не влезе в книгата, аз трябва да знам за този човек всичко: как се е родил, в какво семейство е израснал, какви са били родителите му, кои са били приятелите му, как се е учел — всичко до последната подробност. Трябва да почувствам персонажа като жив, реален човек, само тогава ще мога да напиша какво си е помислил той в един или друг момент и защо е постъпил така, а не иначе. Ако ние нямаме цялостна представа за героя, може да му припишем такива мисли и постъпки, които си противоречат, и внимателният читател веднага ще забележи това и ще каже: той не трябваше да постъпи така, това не пасва на характера, с който е описан по-рано. А вие я карате през просото, драга, не измисляте всичко докрай.
Старата домашна помощница слушаше и се разтапяше. Ха така, и злобарката Катерина си изпати, не само Васечка критикуват и му се карат. Обаче Катка е чевръста, охо, много чевръста, направо в движение измисля — и фигурата на човека, който при миналата среща, в сряда, имаше само име и професия, пред очите (а по-точно през ушите) на Глафира се сдобиваше с плът, започваше да диша, набираше навици, любими книги и определени вкусове, оформили се под влияние на конкретни житейски събития. А Глебушка междувременно ловко подкара разговора към най-важното:
— Да, това е хубава подробност, ярка… Между другото, тук ще е уместно да добавим нещо нетривиално, например, че е обиден на театралната общественост, която в миналото не е приела неговата първа пиеса, а сега, когато е станал прочут и може да си позволи всичко, каквото пожелае, специално пише нещо такова… съмнително, например… не, не така, той буквално повтаря онова, което някога е предизвикало буря от критика, и е сигурен, че днес то ще бъде прието с ентусиазъм, тогава вече ще им го върне тъпкано… Това ще подчертае главното, което ние залагаме в неговия характер: той е злопаметен и отмъстителен. Вася, я ми напомни своята история с момчето. Струва ми се, че бихме могли да я използваме, тя наистина е абсолютно идиотска.
Ето на, слава богу, нищо че била идиотска, обаче се получи гладко, уж между другото, и Васечка няма да се сети. По-нататък Глеб Борисович, както беше обещал вчера, започна строго да критикува идеята на Вася и както пролича по гласа му, недоволно да се мръщи. Не, да се чудиш просто колко не е обидчив Васечка, друг на негово място отдавна щеше да скочи и да тръшне вратата, а той — нищо, седи си, дори отговаря нещо и гласът му един спокоен, равнодушен.
— Ти можеш ли да обясниш на хората, които живеят в бараки без електричество и отопление, че изобщо не страдат, както тези наивници си мислят, а просто преживяват определен опит и трябва да се отнасят към това с изследователски интерес, защото в следващия живот ще могат да изживеят опит във вила за милион долара? Можеш ли да намериш аргументи, за да им го обясниш? Това изобщо не си го премислил. Едно е, когато жена страда, задето съпругът й я е напуснал, това е нещо преходно, всяка мъка трае не повече от година, дори мъката от загубата на близък човек, а после настъпва нов живот или продължава старият, и в тази ситуация твоите думи за „изживяване на опит“ може да имат известна логика. И съвсем друго — когато хората с години живеят в нечовешки условия, в студ, мрак и нищета, и е абсолютно неизвестно ще има ли някой ден светлинка в този чудовищен живот, и това страдание е непреходно, такова е било дълги години и след година няма да свърши. Какво ще кажеш на тях? Каква утешителна идея ще им поднесеш?
Глафира Митрофановна не знаеше да се радва ли за Васенка, или да се тревожи. Вярно, строг е Глебушка, суров е, момчето може да се обиди и тогава нищо няма да излезе, но все пак Глебушка критикува така, че е ясно: приел е идеята и иска Василий да я усъвършенства. Така че като цяло всичко е наред.
В три без десет Глафира излезе от стаята с камината и започна да сервира обяда в трапезарията. Извади колосана покривка и плътни ленени салфетки, постави на масата чинии и чаши за вода и сок, подреди приборите и тръгна към кухнята. И в този момент на вратата се позвъни.