Щом трябва, значи трябва. Льошка е умен, той знае по-добре.
Преди да замине за Новосибирск, Чеботаев бе взел от Егор Виталевич Сафронов цялата печатна и книжна продукция, която жена му след сватбата бе пренесла от своето жилище. Двата кашона, натъпкани с книги, вестници и списания, сега стояха в кабинета на Настя и очакваха своя час. Именно с тях смяташе да се заеме днес.
В службата първо си направи кафе, сложи на бюрото до телефона подаръка на Льошка, който днес й се стори още по-отвратителен от снощи, и седна, замислено загледана в кашоните. В какъв ред да започне да действа? Да вади поред книга или списание, да ги преглежда… и какво? Какво смята да търси в тях? Откровения, записани с молив по полетата? Глупости. Подчертани или отбелязани с маркер абзаци, които говорят за… за какво? Само за това, че в онзи момент прочетената информация е била интересна на Елена. Впрочем и от това могат да се направят някакви изводи.
Настя бавно допи кафето, извади от шкафа няколко празни картонени папки, нареди ги на пода на квадрат, седна върху тях и започна да разделя съдържанието на кашоните. Книгите — отделно художествените, справочните и учебните, списанията и вестниците — по имена. „Комерсант“, „Ведомости“, „Експерт“, „Пари“, „Итоги“, „Профил“, „Фирмена тайна“, „Компания“, „Кариера“. Отделно стояха няколко дебели списания с различни имена — само по едно, докато всички останали бяха по много. В купчинката на „Експерт“ например имаше трийсетина списания, в купчинката на „Компания“ и „Пари“ — два пъти повече, ежемесечникът „Кариера“ присъстваше с осем екземпляра от различни месеци и години.
Егор Виталевич не беше сбъркал — сред книгите наистина беше пълната поредица от романи на Сидни Шелдън, всичката останала литература беше справочна или учебна: икономика, бизнес, мениджмънт, банково дело, дялови инвестиционни фондове. Интересен избор, помисли си Настя — женски романи и сериозна професионална литература.
Преди да се заеме с разглеждането на всяко издание, Настя, която обичаше в тези работи да има ред, реши да направи списък на списанията, в който да посочи датите на излизането им. „Вероятно просто отлагам момента, когато ще трябва да прелистя всичко това, а някои неща дори да прочета — самокритично си помисли тя и включи компютъра. — Не ми се чете за бизнес, пари и фирми, никога не съм разбирала от такива неща и нищо не разбирам, а най-вече не ми се иска да чета за кариери. Защото моята кариера приключи, а чуждите не са ми интересни. Да не би да ме разяжда завист?“
Тя отвори „прозорец“, написа заглавието „Профил“ и започна бързо да въвежда номерата на броевете и техните дати: бр. 35,18 септември 2000 г., бр. 36, 25 септември 2000 г., бр. 37, 2 октомври 2000 г.; когато приключи с „Профил“, се зае с „Експерт“. Работата вървеше леко и не изискваше интелектуално напрежение, трябваше само внимание.
Настя вече бе разпечатала получения списък, когато вратата се отвори и влезе началникът й, полковник Афанасиев.
— Работиш ли, Каменская?
— Забавлявам се — озъби се тя. — Благодарение на вас.
— Грубиянстваш ли, Каменская? — миролюбиво зададе началникът следващия въпрос, впрочем напълно основателен. — Аз дойдох при теб с най-добри намерения, а ти се заяждаш.
Той отдавна беше свикнал, че тя не може да разговаря с него спокойно и с уважение. Докато в неговия началнически кабинет или в присъствието на други хора тя се държеше, тъй да се каже, „в рамките на нормалното“, в своя или насаме не забравяше, че полковник Афанасиев е нейният състудент, тройкаджия и преписван Афоня, и максимумът, който можеше да извлече от себе си, беше обръщението на „ви“. Той отдавна беше свикнал с това, отдавна бе престанал да се обижда и ядосва и веднъж добри хора донесоха на Настя, че полковникът се изразил за Каменская: „Умна женска, но женска. А какво може да иска човек от една женска?“.
— Не, отговарям по същество на зададения въпрос. Това, което правя, го върша изключително за очистване на съвестта си, защото нали трябва да правя нещо, щом сме взели случая под контрола си. А инак нямам абсолютно никаква работа по него.
— Значи, работиш върху случая с жената на Сафронов? — сети се полковникът. — Да беше казала така, вместо да се зъбиш. Е, и какво става там?
На Настя й омръзна да се зъби, в края на краищата, каквото и да беше отношението й към Афанасиев, той не беше виновен, че му се бяха обадили и наредили да поеме случая. И той е някаква пешка в нечия игра, също като нея.
— Честно казано, лоша е работата — призна тя. — Вие просто така попитахте или да ви докладвам?