Афанасиев придърпа един стол, седна, извади цигара, запали.
— Нали така ми каза: случаят е под наш контрол. И то не по наша инициатива, а поради обаждане от горе. Значи всеки момент може да ме извикат и да ме попитат. Така че докладвай.
Докладвай… А какво да докладва? Няма какво. Преди три дни, когато следователят Герасимчук се съгласи с необходимостта от командировка в Новосибирск, Настя се застрахова, като отиде при Афанасиев, разказа му всичко, както си беше, след което той се обади на началника на Андрей Чеботаев, подполковник Недбайло, и със строг глас попита колко души работят по убийството на Елена Сафронова. Онзи начаса излъга, че трима, единият току-що е изпратен в командировка, а двама работят, та се късат. На другия ден тези „двама“ наистина се появиха, Чеботаев ги запозна със случая, остави им утвърдения от началника план за работа и отлетя за Сибир.
През изминалите три дни нищо не се беше променило, а Афоня и без това знаеше какво е било състоянието „преди три дни“.
— Нищо ново — тихо каза тя, загледана настрани. — Тъпчем на едно място.
Кой знае защо, беше й неприятно, че Афанасиев пуши в нейния кабинет. Колко гаден е станал характерът й, а? Да не би да й се свиди кабинетът? Нали и тя пуши и между другото, и в неговия кабинет.
— А сега какво правиш? Какви са тия вторични суровини, дето са пръснати из цялата стая?
— Това са книгите и списанията, които е купувала и чела убитата. Нещо повече, тя не ги е оставила в своя апартамент, а ги е пренесла у съпруга си. Искам да разбера защо.
— Защо? За какво ти е да разбираш това, Каменская? Обясни ми с две думи.
— Вече ви обяснявах. Забравили сте.
— Да, забравил съм. С колко случая се занимаваш в момента? Със седем? С осем? А в моя отдел сте колко оперативни работници? Всеки води по седем-осем случая. Мога ли според теб да помня информацията по всеки случай?
— Не можете — усмихна се Настя.
Ядът й мина от само себе си. Така де, какво се репчи тя? Какъвто и да е, Афоня е началник, носи повече отговорности и го критикуват по-строго. Тоест, животът му при всяко положение е по-тежък от живота на Настя, така че не е нужно тя да злобее, а трябва да му съчувства.
— Значи, напомням. Главната версия, която се разработва, е за връзка на съпруга с убийството на жена му. Историята на техните отношения и прибързаната им женитба ни кара да смятаме, че Сафронов се е оженил за Елена по принуда, че тя го е шантажирала. Затова той в края на краищата я е убил. Но не сам. Той има потвърдено алиби. Опитваме се да изясним какво в биографията на Сафронов може да е позволило да го шантажират. Ако наистина е извършил нещо лошо, може би не сам, когато се е появила Шчоткина с нейния шантаж, той може да се е обърнал към онзи, втория, и чрез него да е намерил изпълнител. Това първо. Сега второто. Ако Сафронов е извършил нещо лошо, откъде може да е научила това Шчоткина? Те, както твърди самият Сафронов, не са имали никакви общи познати и никога по-рано не са се срещали. Откъде тогава е научила тя? Сафронов определено лъже, защото, ако каже истината, ще изскочи историята с шантажа, затова ние се опитваме да проучим житейските пътища на Егор Виталевич и на Елена и да видим къде са се пресекли. Именно затова Чеботаев отиде в Новосибирск, а тук нашите хора проверяват биографията на Сафронов, тъй като той е кореняк московчанин и никога не е живял в други градове. В случая можем да имаме два варианта: Шчоткина го е шантажирала с нещо от областта на миналото му — тогава непременно трябва да ровим в биографията му от самото му раждане, или пък тя е научила нещо за неговото настояще, например за финансови нарушения в салона, в който е работела. За проверката на тази версия следователят задейства икономическата полиция и данъчните, те засега работят. Още нямаме резултати.
Тя не каза на Афанасиев нищо за загадките, пред които я бе изправило жилището на Елена, и какво се предприема за разкриването им. Нито за тежката и продължителна работа с посетителите на басейна, нито за версията за евентуална сестра. Защо да му разправя? Нека тази версия й остане като резерва, може да й послужи по-късно, когато изобщо няма какво да отчете.
— Ясно. — Афанасиев с отривисто движение угаси фаса в пепелника. — А какво общо има с всичко това тази книжнина тук?
— Това са нещата, които редовно е четяла убитата. Искам да разбера какво е било нейното ниво на подготовка в областта на финансите, счетоводството и всичко подобно. Ако мен например ме вземат на работа в салон за красота, аз по никакъв начин не бих забелязала някакви нарушения, защото нямам специални знания. Трябва да разбера дали Елена е имала такива, тоест, могла ли е наистина да напипа нещо сериозно, нещо, за което си заслужава да се убие човек — ловко се измъкна Настя. — Освен това в тези списания и вестници може да има бележки и подчертавания, по тях бихме могли да установим каква проблематика най-вече е интересувала убитата и ако хората от икономическата полиция и от данъчното изровят нещо и по тематика то съвпада с подчертаните фрагменти, ще можем да смятаме, че именно то е било обект на шантаж.