— Изящно — похвали я полковникът.
„Изящно, я. Да умееш да лъжеш началството е най-висш показател за професионализма на един криминалист. Господи, до какво доживях?! Колко хубаво беше при Гордеев, нямаше нужда да лъжа и да шикалкавя, всичко беше честно и открито. А сега?!“
— А защо съставяше списък на компютъра? — веднага я притисна до стената той.
„Да не би да не ми повярва? Охо, Афоня, не било толкова лесно да те измами човек. Или си по-умен, отколкото смятах, или аз съм загубила ловкостта си и съм започнала да правя грешки. Отново грешки… Старост… Професионална непригодност… И това грозно старче стои точно пред мен и ме гледа с уморените си очи. Напомня ми. Какво ми напомня? Не се разсейвай, Каменская, зададоха ти въпрос и трябва бързо да отговориш.“
— За прегледност — каза тя колкото можа по-равнодушно. — Във всичко трябва да има ред.
— М-да, редът е хубаво нещо — каза Афанасиев, но някак неопределено, така че Настя не разбра дали той одобрява стремежа й към ред, или го порицава. — Добре, Каменская, благодаря за доклада. С нищо не ме зарадва.
„Впрочем аз и не очаквах от теб нищо особено“ — беше изписано на лицето му.
Вратата след началника се затвори, Настя извади от принтера разпечатания списък на иззетата преса, постави го пред себе си на бюрото. Дълго се взира с невиждащи очи в белите листове със ситни черни букви и цифри и се опитва да открие нещо в тях, а всъщност мислеше за съвсем друго. За възрастта си, за наближаващото пенсиониране, което непременно щеше да се стовари върху нея, ако тя не успееше за две години да напише дисертация и поне да я представи за обсъждане пред катедрата. Ако успее — има надежда, че ще я вземат като преподавател в един от вузовете на МВР по възможност на длъжност, която би й позволила да получи чин полковник, тогава тя би имала резерв от време до петдесетата си година, но това по никакъв начин не може да е длъжност, по-ниска от доцент, а за целта тя трябва да има не просто обсъдена, а защитена дисертация. С обсъдена дисертация може да претендира да стане най-много старши преподавател и значи, отново възниква въпросът за удължаване срока на службата й. Нищо невъзможно, но трябва началникът на катедрата много да иска да я вземе на работа. Затова трябва или да се изяви в научната и педагогическата работа, или да има силни връзки и добри лични отношения. Ще напише ли дисертация за две години, без да се откъсва от основната си работа? Малко вероятно. Вярно, историята познава такива случаи, но те са изключително редки… Ами ако се понапъне? Може би е дошъл моментът да престане да си губи времето в сълзи и вайкания и най-сетне да се захване за работа? Не, няма да може, тя няма сили, няма вдъхновение, няма талант. Пътят свърши, няма накъде да продължи, пред нея е задънена улица.
Обаче дядката с тоягата върви нанякъде. За него пътят не е свършил. Защо? Провървяло му е? Или специално е избрал път, който няма край?
Пфу, какви глупости й идват в главата! Тя се отърси и прегледа разпечатаните страници с по-смислен поглед. Видяното й хареса, оказа се, че в списъка има определена система. Списанията и вестниците не бяха купувани постоянно, месец след месец, седмица след седмица, а с определена периодичност. През 1998 година — от май до декември включително и още малко през януари. Следва прекъсване до август 2000 година, от август 2000-ата до март 2001-а включително — отново пламва интерес към печатното слово, после пак затишие. И нова заинтересованост от октомври 2002-а до юли 2003 година включително. След това — нито едно списание, нито един вестник. През август 2003 година дамата се е омъжила, започнала е да се готви за раждане на дете, за какво са й тези бизнес кариерни глупости?
Добре, а по-рано? През февруари 1999 година да не би също да се е омъжила? А през август 2000-ата да се е развела и в свободното време да се е отдала на любимото си занимание — четене на бизнес преса? После през април 2001-а отново се е омъжила, а през октомври 2002-а се е развела? Охо! Не е много правдоподобно, вярно, но какво ли не се случва в живота. Ами паспортът? Той е абсолютно чист, в него няма нито един запис за сключване и разтрогване на бракове, освен единствения, направен през август тази година. А и Шчоткина не е сменяла паспорта си, след като го е получила през 1997 година, когато е навършила 25 и са й издали паспорт нов образец, така и си е ходела с него, въпреки че при сключването на брак с Егор Сафронов е взела неговото фамилно име. Явно не е бързала да си смени документа… или пък не е намерила време.