Виктор се обади не след два часа, както бе обещал, а след три и половина, но Настя дори не забеляза това — толкова я бе увлякло търсенето на закономерности, открити абсолютно неочаквано благодарение на натъпканите със стари списания кашони.
— Ето ги копията на квитанциите, пред мен са — равнодушно съобщи Виктор. — Да диктувам ли? Или да ги донеса на „Петровка“?
— Няма нужда да ги носиш, диктувай.
Притиснала слушалката с рамо, Настя извади от бюрото поредната купчина чисти картички и започна да записва. Нищо ново, всичко беше така, както тя бе предполагала. Тоест, нейните предположения се потвърждаваха. Но имат ли те някакво, каквото и да е, отношение към убийството на Елена? Изглежда, не. Защо тогава тя толкова упорито се е захванала с това? Защото се опитва да създаде за самата себе си илюзията, че работи? Защото наистина не знае какво да прави по-нататък или просто имитира активност? Трябва да си изясни върху какво се е градял шантажът, с чиято помощ Елена Шчоткина е принудила Егор Сафронов да се ожени за нея, тогава ще може да намери доказателства за участието на съпруга в убийството на съпругата. Но ще може да направи това само когато пред нея лежат пълни и подробни описания на живота на двамата. А тя какво прави?
„А аз се занимавам с опити да съставя подробно описание на живота на убитата през последните пет години — отговори си сама. — Остана ни последният неизползван източник на информация за Елена — Наталия Разгон, но тя ще пристигне в Москва чак вдругиден, на десети ноември, а времето си тече, убиецът се разхожда на свобода и ние трябва да използваме всяка възможност да получим допълнителни сведения за потърпевшата. И аз съм готова да издера очите на всеки, който ми каже, че не е нужно да правим това.“
Тя се усмихна на мислите си, а същевременно и на хитроокия дядка, застанал в края на бюрото. Стори й се, че дядката й намигна в отговор.
Владимир Иванович Славчиков беше сигурен, че жена му, както обикновено в сряда и събота, ще се прибере не по-рано от девет часа вечерта, и когато тя пристигна около шест, беше не толкова учуден, колкото ядосан. И веднага сам се засрами от яда си. Ама защо, защо е така? Та тя е толкова хубава, умна, силна, тя е прекрасна съпруга и прекрасна майка. Защо той не я обича? Защо не се радва, че се е прибрала?
И между другото, защо днес толкова рано?
— Случило ли се е нещо? — с тревога попита Владимир Иванович, загледан как Катерина се съблича в антрето.
В същото време той успя да забележи, че не му харесва не само новата й прическа, но и дрехите й. Нима вкусовете им са толкова различни?
— Володя, трябва да поговоря с теб — вместо отговор заяви Катерина. — Децата къде са?
— Вовка се разхожда с Евгения Семьоновна, Антошка играе на компютъра, Юля отиде у приятелка — докладва Славчиков. — Но какво се е случило, Катя? Защо се прибра толкова рано?
Но тя отново не отговори, вместо това помоли:
— Сложи чайника, ако обичаш. Аз сега ще надникна при Антошка и ще дойда. Много ми се пие чай.
„Колко бързо се отчуждаваме един от друг — помисли си Владимир Иванович. — Катерина вече смята за възможно да не отговаря на въпросите ми, това е първият сигнал. После ще престане да обсъжда дребните проблеми, сетне сериозните, а накрая съвсем ще престане да разговаря с мен. Тя усеща, че избягвам общуването ни, избягвам нейното присъствие, без радост се прибирам вкъщи, и се защитава от това, както умее. Не със злоба и агресия, не с оплаквания и претенции, а с мълчание.“
Той включи в кухнята електрическия чайник, извади чаши, за всеки случай сложи на масата дървената дъска с нарязани дебели парчета адигейски кашкавал. Катерина се забави доста, тя изобщо винаги се заплесваше дълго при децата, така че водата в чайника започна да изстива, затова Владимир Иванович го включи отново. Най-сетне се появи, вече преоблечена с домашен свободен панталон и тънък широк джемпър. Наля чай на мъжа си и на себе си, седна бавно, сякаш без желание пъхна в устата си късче кашкавал.
— Володенка, имам проблеми. По-точно, един проблем. И ми е нужна твоята помощ.
Много кратко, делово, без подробности тя му разказа за счупените стъкла на колата и за фалшивото взривно устройство. Разказа му и за явно неадекватната реакция на Глафира Митрофановна на вкисналия се борш.