— Първо, аз не съм съгласен, че не съм те разбрал — сърдито отговори на жена си Владимир Иванович. — Прекрасно разбрах всичко.
— Но не веднага — каза Катерина. — А второ?
— Второ, ще опитам да ти помогна. Трябва да звънна тук-там. Но нищо не гарантирам — предупреди я той.
Славчиков беше сигурен, че „жената от „Петровка““ и представа няма как се е развила дискусията, когато обсъждаха колко да й пишат на кандидатския изпит. Не знае и не може да знае, че именно Владимир Иванович е настоявал да й пишат двойка и именно неговите аргументи са изиграли решаващата роля за това, че първо искаха да й пишат тройка. Но нали самият той не бе забравил — и му беше неприятно.
Ала Славчиков жестоко се заблуждаваше. Настя Каменская прекрасно знаеше всичко, защото още на следващия ден след злополучния изпит й звънна вторият й баща и като се задавяше от смях, я попита какви ги е вършила на изпита. Двама от членовете на комисията, познати на Леонид Петрович, а също осведомени за личния конфликт между някои присъстващи, не бяха пропуснали да му съобщят подробности и да споделят впечатления. Така че имената на главния й защитник и на главния й противник не бяха тайна за Настя. Затова тя страшно се изненада, а после се и възмути, когато в неделя Леонид Петрович й се обади по телефона и й каза, че професор Славчиков има молба към нея.
— Ама ти какво, тате, да не си луд? На изпита той едва не ме скъса, нали ти ми каза това?
— Асечка, дете мое, но нали ти обясних защо се е случило това. Славчиков няма нищо против твоите възгледи, но е в сложни отношения с първия съпруг на жена си…
— Първи съпруг, втора съпруга — раздразнено го прекъсна Настя. — Тези двама идиоти не са могли да си поделят една жена, а си го изкараха на мен.
— Дете, подбирай си изразите!
— Да бе, кажи и своето заветно: „Та ти си момиченце“. Тате, аз съм на четирийсет и три години, след две години трябва да се пенсионирам, дори в службата отдавна не си подбирам изразите, камо ли пък да го правя вкъщи.
— На четирийсет и три си за твоето приятелче Коротков, а за мен си била и винаги си оставаш дете. И не ме заплашвай с това пенсиониране, точно мен не можеш ме уплаши.
Незнайно защо думите, че е била и си остава дете, обезоръжиха Настя и желанието й да беснее рязко секна.
— А какво му трябва на тоя твой професор? — поинтересува се вяло тя.
— Доколкото разбрах, трябва му консултация. По-точно, не на него, а на жена му.
— Същата, заради която са станали разправиите, така ли?
— Ами да, вероятно.
— Прелестно — тросна се Настя. — Заради нейните прекрасни очи едва не ме скъсаха, а сега трябва и да я консултирам. По какъв въпрос?
— Не знам, дете. Честна дума, не знам. Някаква мътна история, в която тя не може да се ориентира. Моли да й помогнеш.
— Мътна, мътна… — измърмори тя. — Поне с какво се занимава тази хубавица? От коя област е историята?
— Тя е писателка…
— А, значи за издателската дейност? — радостно прекъсна втория си баща Настя. — Да се обърне към Татяна, Таня Образцова, нашата Танюшка е писателка и същевременно милиционерка, тя ще й разясни всичко. А аз съм пас. Нищо не разбирам от тази материя.
— Ти не ме доизслуша — недоволно и обидено зазвуча гласът на Леонид Петрович. — Тя няма никакви проблеми с издатели, има проблем със съавторите си.
— Аха, тя има и съавтори?
— Дете, дръж се сериозно. Едно са личните преживявания, друго е работата.
— Добре би било твоят професор да си беше спомнил това, когато са обсъждали моята оценка. И откъде тази наглост да търси за услуга мен? Да не би да си мисли, че нищо не знам?
— Разбира се — засмя се Леонид Петрович, — именно така си мисли. Асечка, той много се разкайва, страшно му е неудобно, задето е дал воля на емоциите си, а в резултат си пострадала ти. Яковлев половин час ми говори за това по телефона. Славчиков е свестен човек, наистина. И ако има възможност да му се помогне, защо трябва да му отказваш? Още повече че в края на краищата си получила четворка, а не двойка.
— Тате, но защо аз? Защо точно аз трябва да му помагам? Да не би да съм единствената на този свят? Да не би оперативните работници в Москва да са се свършили?
— Дете, не ставай лоша. Работата е там, че съпругата на Славчиков е помолила той да й намери не просто оперативен работник, а жена. С жена щяла да се чувства по-добре.