Без много приказки Лена й предложила да се качи в апартамента й, да се обади където трябва и да се стопли. Наталия с благодарност приела предложението, намерила приятел, който не си лягал до късно и имал кола, той дошъл и я закарал първо в милицията, после вкъщи. Наталия искрено смятала Лена Шчоткина за свой ангел спасител и когато на другия ден отишла при нея, за да й върне късото палто, което Лена я накарала да облече, за да не настине окончателно, взела със себе си кутия бонбони, бутилка хубаво вино и огромен букет. Тогава много приятно си побъбрили, изпили по чаша вино и по три чашки кафе, журналистката разказала за себе си и своята работа, а домакинята с удоволствие поддържала разговора, но Наталия с учудване констатирала, че тя говори за всичко, само не и за себе си. Било й неудобно да пита направо и до края на разговора така и не разбрала с какво се занимава Лена, къде и като каква работи и с какви пари живее. На тръгване Наталия оставила на новата си позната всичките си телефони и казала, че ще бъде щастлива, ако може да й помогне при нужда. Била сигурна, че добре поддържаната красавица никога няма да й се обади. Че такива като нея винаги имат на разположение стотина свестни и заможни мъже, готови да се притекат на помощ при първо повикване.
И каква била нейната изненада, когато след няколко месеца Лена й се обадила.
— Случило ли се е нещо? — разтревожено попитала Наталия. — Помощ ли ти трябва?
— Не, просто ми се прииска да се видим, така… да си побъбрим. Имаш ли време?
Както на всеки пишещ журналист, свободното време и на Наталия никога не стигало, но тя не била забравила, че Елена й се притекла на помощ, без да се притеснява за собственото си спокойствие, затова намерила време и се съгласила да се видят. Не вярвала, че на Лена наистина й се било приискало „да се видят и да си побъбрят“. Как пък така изведнъж? Почти не се познават, от двете срещи не са станали не само приятелки, но дори близки познати. Значи са възникнали някакви проблеми и Лена има нужда да сподели за тях с немного близък човек. В такава ситуация щяло да бъде непочтено да отклони молбата за среща.
Видели се още същия ден. Да, било очевидно, че Лена има проблеми, защото дошла с простички и евтини дрехи, не носела украшения, ноктите й не били лакирани, прическата й явно говорела, че момичето не е ходило на фризьор не само вчера, но дори и миналата седмица. Но за тези „проблеми“ не станало и дума. Обикновено бъбрене за всичко и за нищо: как се е развалила козметиката на една фирма и какви новости са се появили в друга, колко е трудно в такава жега (а срещата се състояла през юни) да се облечеш според сезона, и при това да спазваш приличие, колко зле изглежда напоследък една телевизионна водеща и колко се е разхубавила друга, каква глупост е филмът, на който са присъдили „Оскар“, и колко е идиотско да се вземат тайландски хапчета за отслабване. Приказвали си около три часа и се разделили. Наталия така и не разбрала смисъла на тази среща. Не била произнесена и една дума за проблеми, трудности, промени в живота.
След седмица Лена отново се обадила. Този път отишли на плаж, разговаряли малко, повечето мълчали или лениво обменяли по някоя дума. Наталия била благодарна на Лена, че я измъкнала сред природата, на чист въздух, откъснала я от компютъра, цигарите и силното кафе. И отново никакви оплаквания, молби за съвет или помощ. През лятото те се видели още няколко пъти, все така „безсъдържателно“, но прекарвали доста приятно.
А после Лена се изгубила. Е, не че се изгубила съвсем, тя не изчезнала, била в Москва, Наталия й звъннала веднъж-дваж да пита как е, за всеки случай й предложила да се видят — имала два билета за Дома на киното, — но срещнала много учтив отказ. Дори малко се обидила: самата тя нито веднъж не била отказвала на Лена.
Близо година по-късно Лена отново я потърсила. После пак изчезнала. Наталия си поразмърдала мозъка и се сетила, че новата й позната се появява, когато се разделя с поредния си любовник. Вероятно по този простичък начин запълва празнотата. Обажда се ту на една, ту на друга позната, все е развлечение. После започва нова връзка и престава да се нуждае от общуване.
— Последната й връзка беше много тежка — каза Наталия и запали поредната цигара. — По-точно, не самата връзка, а нейният край.
— Защо? — изостри вниманието си Настя, като си припомни, че нещо подобно беше казал и Егор Сафронов. — Разказвала ли ви е нещо конкретно?
— Не, нищо не ми е разказвала, но аз нали виждах… В този случай беше станало нещо сериозно, нещо, надхвърлящо всякакви граници. А може тя наистина да е обичала своя последен мъж по-силно от всички предишни. Последния път тя просто се изтезаваше с физически натоварвания, струва ми се, че дори сърцето й не издържаше. Постоянно беше бледа, под очите й — тъмни кръгове, устните й — синкави.