— С какви натоварвания се изтезаваше Елена?
— Бягане — ту сутрин, ту вечер, ходеше на басейн, занимаваше се с някакви гимнастики, купуваше специални касети. При нея, разбирате ли, имаше някаква периодичност: отначало, след поредното скъсване — големи натоварвания, през това време обикновено изглеждаше зле, оплакваше се, че я болят мускулите и постоянно й се спи, сетне постепенно натоварванията намаляваха или тя се адаптираше към тях, защото започваше да изглежда все по-добре и по-добре.
— А после?
— После се изгубваше. А когато се появяваше, всичко започваше отначало.
— Тоест, може да се направи изводът, че докато е имала любовник, Лена не се е занимавала нито с бягане, нито с плуване, нито с гимнастика? — уточни Настя, проверявайки собствените си хипотези.
— Със сигурност — бързо отговори Наталия. — При нова връзка тя абсолютно губеше спортната си форма.
Журналистката останала много учудена, когато Лена я поканила на сватба. Кой знае защо, Наталия имала чувството, че жени като Лена Шчоткина не се омъжват, а ако се омъжват, правят го за мъже, организиращи такива сватби, на които случайни познати, особено хора, непринадлежащи към олигархическите среди, просто няма какво да правят. И още повече я учудил изборът на Елена, защото Егор, макар да бил заможен човек, все пак не бил милионер. А Наталия не се съмнявала, че нейната позната си търси за съпруг именно милионер. Инак защо с нейната красота, несъмнен ум и добър делови нюх толкова дълго не се е омъжила? Тя лесно би могла да откъсне от семейството му всеки мъж. И въпреки това имала любовници, и то за дълги периоди, а съпруг — не.
— Вие кога научихте, че Лена е бременна?
— Когато получих поканата за сватбата.
— Тя ли ви го каза, или вие сама го забелязахте?
— Какво говорите, става дума за четиримесечна, може би петмесечна бременност, още нищо не личеше. Лена ми каза. Тогава се учудих, че сватбата е толкова скоро — нали през юни се бяхме видели с нея и не бе станало дума за никакво омъжване. А в края на юли тя ме покани на сватба.
— Излиза, че Елена е имала връзка поне от началото на пролетта, забременяла е, канела се е да се омъжи и е продължавала да се държи така, сякаш е все още сама? — зададе коварен въпрос Настя. — И на работа е ходела, и с вас се е виждала.
Тя не се опитваше специално да улови Наталия Разгон в противоречия, в този момент нямаше никакви основания да подозира, че журналистката има нещо общо с убийството, но беше убедена, че в случая с Елена Шчоткина лъжат всички. Във всеки случай нито един от свидетелите не даваше показания, в които всичко да е разбираемо и логично.
— Така ли? — Наталия сякаш остана озадачена от подобна постановка на въпроса. Тя помисли малко, преди да отговори: — Струва ми се, че не беше точно така.
— А как?
— Или това беше някаква особена връзка, различна от друг път, или изобщо не е имала връзка — уверено каза Разгон. — Последният период на самоизтезаване започна при Ленка някъде през есента, май през септември, или пък в края на лятото миналата година. Беше нещо ужасно… Беше страшно да я гледа човек. Към началото на пролетта тя, как да кажа… постегна се. С една дума, всичко си беше, както обикновено, тя започна да намалява натоварванията, развесели се и аз мислех, че всеки момент ще се изгуби отново. Но тя не се изгубваше, срещахме се приблизително веднъж на две-три седмици и Лена по нищо не се различаваше от онази Лена, която бях наблюдавала в също такива периоди. Разбирате ли? Тя и с половин уста не намекна, че очаква дете. И очите й не грееха, както става, когато една жена е влюбена или очаква важни промени в живота си. И ми се струва, че изобщо не обичаше съпруга си — Егор.
— Това ваши наблюдения ли са? Или Елена ви каза?
— Анастасия Павловна, Лена никога нищо не ми казваше, вече ви обясних. Аз изобщо не разбирах защо тя общува с мен. Във всеки случай, не ме използваше нито като съветник, нито като рамо, на което да поплаче.
— А вие, Наташа? Вие защо общувахте с нея?
— Не знам — изведнъж някак беззащитно се усмихна журналистката, — вероятно по инерция. Първите няколко пъти ми беше неудобно да отказвам, нали тя ми бе помогнала в труден момент и се смятах за задължена. А после вече нямаше връщане назад, нали не можеш да кажеш: край, драга, отработих дълга си пред теб и не ми се обаждай повече. Е, и освен това тя безспорно беше интересна събеседничка, беше ми любопитно да я наблюдавам. Надявах се, че рано или късно ще ми разкаже всичко.