Но и тук изградената защитна стена се оказала недостатъчно сигурна. Леночка имала един интимен проблем: по стройните й, с чудесна форма крачета растели косми, гъсти и дълги. Едва сега, в наше време, косматите крака вече не се приемат като катастрофа и във всеки салон за красота ви предлагат различни по стойност, болезненост и устойчивост на ефекта процедури за епилация. А тогава, в началото на деветдесетте, се налагало или постоянно да си бръснеш краката и после дълго да се бориш с раздразнената кожа и обривите, или да криеш дефекта с дрехи — панталони или плътни черни чорапогащници. Опасност криели и часовете по физическо възпитание, когато трябвало да се събличаш пред очите на всички състудентки в обща съблекалня, но тогава Леночка тръгнала по изпитан път: майка й, както и преди, й намерила бележка за заболяване на очите, при което се забраняват заниманията с физкултура. Лена цял живот не можела да понася физкултурата и докато до осми клас се налагало да посещава омразните часове, то когато космите на краката й станали видими, Лариса Петровна се съгласила да помогне на дъщеря си: проблемът бил чисто женски и майка й я разбрала.
Двайсетгодишната Леночка Шчоткина все още не се занимавала със секс, затова предпочитала чорапогащниците, а не бръсненето. Но когато до нея се появил младеж, в когото тя се влюбила безумно, и нещата явно отивали към леглото, девойката разбрала, че трябва да направи нещо. Нямало начин да остане с чорапогащник. Затова рискувала и се възползвала от бръснача, като се надявала, че всичко ще мине добре и няма да има нито раздразнена кожа, нито обрив. Нали не при всички се получавали, на някои някак им се разминавало.
Но при нея не се разминало. Краката й пламнали, покрили се с отвратителни пъпки и не стига че всичко било абсолютно неестетично, но и ужасно сърбяло. И точно тогава, като напук, по време на лекция Лена някак несръчно се извърнала, нащърбеният край на банката я одраскал по крака и на чорапогащника й се образувала дупка, от която широка ивица бримки се спуснала чак до стъпалото. Момичето било предвидливо и винаги си носело резервен чифт, затова в междучасието хукнало към тоалетната да се преобуе. И тогава… Дали не била пуснала добре резето на вратата в кабинката, дали самото резе не било в ред, но някой дръпнал вратата отвън и тя се отворила широко.
— Ох, извинявай — смотолевила състудентката на Лена, — мислех, че е свободно.
И вече се канела да затвори вратата, когато погледът й се спрял на покритите с пъпки, възпалени крака.
— Господи, Шчоткина! Какво е това? Псориазис ли?
Ужасът преминал в съчувствие, съчувствието — в догадка.
— Или си бръснеш краката? Да не би да са ти космати?
Лена не си била приготвила никакво обяснение, нали смятала, че е предвидила всичко, дори физкултурата, и вече нищо не я заплашва. В тази идиотска ситуация тя се оказала беззащитна пред избора, предложен от състудентката: или псориазис, или космати крака. И едното, и другото били неприемливи за Леночка, тя не могла да направи избора, затова нищо не отговорила.
Състудентката приела мълчанието й по свой начин.
— Ама ти не се притеснявай, на никого няма да кажа.
Нужно ли е да обясняваме, че на другия ден целият курс знаел какви са в действителност краката на първата красавица Лена Шчоткина. Информацията се разпространила доста далече извън курса, защото младежът, в когото момичето било страстно влюбено, повече не я доближил. Едва ли щели да го смутят космите по краката, но предположението за кожно заболяване свършило своята работа.
От случилото се бил направен извод, че не само не бива да говориш за себе си, но и да допускаш хората да научават неща, които би искала да скриеш. Към момента на завършването на института Елена Шчоткина майсторски овладяла умението да живее така, че никой нищо да не знае за нея, и при това всички да остават с впечатлението, че тя е с открито сърце и всички знаят всичко за нея.
Но борбата срещу разпространяването на информация за нея била само един от факторите за оформянето на характера на Леночка Шчоткина. Друг фактор били нейните родители, по-точно, отделно майка й, отделно баща й и отделно — техните взаимоотношения.
Лариса Петровна изобщо не се интересувала от научните постижения на съпруга си, те представлявали за нея ценност точно дотолкова, доколкото му позволявали да ходи в командировки в чужбина, както и да получава премии с паричен еквивалент, звания и длъжности, свързани с блага и привилегии. Михаил Аркадевич бил по-възрастен от жена си с около петнайсет години и когато се оженили, бил вече и доктор на науките, и професор, и закоравял ерген. Ларочка започнала да му изневерява около три години след раждането на дъщеря им; за нейните похождения знаело цялото академично градче, с изключение на самия Шчоткин.