— Е, какво, значи, не ти е било хубаво ли? — все още невярващ, попитал спонсорът.
— Не ми беше — отново въздъхнала тя. — По-точно, не ми беше никак. Не успях да почувствам каквото и да било.
Тя излъгала, доста много успяла да почувства, но нали не можело да се провери…
Натискът бил организиран планомерно и премислено. Спонсорът давал все повече пари, за да компенсира сексуалните несполуки, които незнайно защо не преминавали в сполуки, а се задълбочавали и ставали все по-очевидни, и след три месеца се превърнал в импотентна развалина с разстроена нервна система и опразнена кесия.
Разделили се. Лена си отдъхнала, щом разбрала, че вече не е нужно да се преструва и играе, не е нужно да угажда на никого, да се съобразява с никого, не е нужно да го чака с изстинала вечеря, да се преструва в леглото и после да заявява, че е неудовлетворена. Била свободна!
След два дни в душата й майката отстъпила място на бащата. Лена се почувствала като отвратителен, подъл, гаден боклук. Защо стъпкала човека? Задето се държал така, както се държат всички в неговите среди? Задето играел според общоприетите правила? Хем й предлагал да се оженят, а тя отказала. Е, какво още искала?
Тя е боклук и трябва да понесе наказание за това. Лена си намерила работа, възползвала се от любезното обещание на предишния си началник и получила от него бляскави препоръки. Ставала в шест сутринта, тичала по улиците във всякакво време, започнала да ходи да плува, престанала да носи скъпи дрехи. И из целия апартамент накачила листчета с надпис: „Така ми се пада“. Виждала се в огледалото — отслабнала, с кръгове под очите, с провиснала коса и обезформена прическа, с посивяло лице — и си повтаряла: „Така ми се пада“.
Постепенно угризенията на съвестта утихвали, Елена започнала да намалява физическите натоварвания и да се посвещава на кариерата си. Новата й работа била същата като предишната и общувайки с делови хора, Лена имала възможност да се ориентира добре в московския бизнес. Тя редовно купувала списания, от които черпела интересна информация не само за фирмите, но и за работещите в тях. Тя искрено смятала, че както и преди, като започне от длъжността секретарка, ще може да се издигне, но този път няма да спре, когато срещне подходящ спонсор, а ще продължи да работи, да се издига все повече по йерархическата стълба. Отново започнала да се грижи за себе си, прибрала дълбоко в шкафчето евтината козметика, която използвала в рамките на наказанието, което сама си наложила, и постепенно се върнала към предишния си облик.
Но добрите намерения не издържали изпитанията на съблазните.
Той бил значително по-красив и малко по-млад от първия, а и парите му били повече. Лена често срещала името му в списанията, които толкова подробно четяла; в деловия свят той бил видна фигура и тя се възхищавала от прозорливостта си: първо, не било нужно да събира сведения, за да научи какво представлява той, а второ, оказала се напълно в течение на проблемите, които може да обсъжда с него, за да привлече вниманието му. „Още един — давала си дума Елена, — още само един, и после ще се заема с кариерата си. Трябва да се възползвам от случая, докато имам възможност.“ Купеното с парите на първия спонсор вече било излязло от мода и тя трябвало да обнови гардероба си. Искало й се да купи нещо и за апартамента. Мечтаела си за уеджудски сервиз, както и майсенски, с ръчно рисувани орнаменти… Оставали и много страни, в които Леночка не била ходила.
Живият в паметта й баща настоятелно изисквал всичко да се печели със собствен труд и човекът, който уважава себе си, да работи нещо, което му харесва и му носи удовлетворение. Докато майчините уроци карали Елена да вярва, че е умна, красива и достойна за най-доброто — и това „най-добро“ трябва да й го предоставят мъжете. Листчетата с надпис „Така ми се пада“ изчезнали от стените и на тяхно място се появили други, с думите „Заслужавам това“. След един месец Лена Шчоткина напуснала работа и останала на издръжката на новия претендент.
Всичко се повторило с поразителна точност. И след десетина месеца настъпил моментът, когато Лена се почувствала унизена, човек второ качество, и започнала да действа по отработената схема. Този мъж, вероятно защото винаги бил любимец на жените, се прекършил много по-бързо от предишния: за него положението на неубедителен самец се оказало абсолютно непоносимо.
И отново последвали физически натоварвания, евтини дрехи и угризения на съвестта, нова работа, задълбочено четене на литература и твърдо намерение този път да доведе работата по изграждане на кариера до логичния й завършек. И отново поредна съблазън, борба с нея, позорно поражение.