— Ти си изключително умна — въздъхна Владислав, — с теб и да се спори не е интересно.
Тя се засмя.
— С жена не се спори, Владик, жената трябва да се глези и обича.
Като разбра, че съпругата на професор Славчиков е в сигурни ръце и с нейните проблеми ще се занимават най-сериозно, Настя благополучно забрави за Екатерина Сергеевна. И не си спомни за нея чак до събота.
В събота в гарсониерата на Настя на Шчолковское шосе се състоя голям съвет под ръководството на Чистяков. Тук дойдоха Юра Коротков с годеницата си Ирина и Коля Селуянов със съпругата си Валечка. Дневният ред се състоеше само от една точка: как да се организира сватбата, така че никой да не се обиди, и при това младото семейство да не пропадне във финансова бездна. А проблемът беше не в липсата на пари, а в безкрайните комплекси на Юра Коротков, който не искаше да разчита на доходите на съпругата си актриса.
— Няма да позволя Ирка да похарчи за сватбата повече пари от мен. Ако аз съм скътал два бона в зелено, които съм пестил дълго време с неимоверни усилия, нека Ирка даде също толкова и ще се оженим за четири хиляди. И няма да похарчим за сватбата нито копейка повече. Инак изобщо няма да се оженя.
— Ха така, браво бе — разпери ръце Ирина. — Аз спечелих само от последния филм дванайсет хиляди, а имам и остатъци от минали хонорари, какво сега, да ги консервирам ли? Алексей Михайлович, вие сте най-умен от всички, убедете Юрка, той ще ви послуша.
— Не мога, Ириша, не мога — усмихна се Льоша. — Не мога, защото Юра е прав. Макар и само отчасти, но е прав.
— Ама в какво е прав?!
— Има си собствена позиция и я отстоява. Има пълно право на това.
— А аз? Аз да не би да нямам право на позиция? — възмути се Ира.
— И ти имаш, слънчице. Всеки има право на мнение, но вашите са непримирими, затова какво?
— Какво? — послушно повтори след него Ира.
— Трябва да се търси компромис, а не да се настоява единият от вас напълно да приеме възгледите на другия.
Коротков седеше накокошинен, а Настя, Селуянов и Валя прикрито се задавяха от смях, като гледаха Чистяков и Ирочка. Тя седеше до масата, събрала ръце пред себе си и омагьосано втренчена в изясняващия ситуацията Льоша, който — дългунест, с разчорлена коса, с очила, типичен безумен професор от комиксите — сновеше напред-назад с ръце, сключени зад гърба, и изнасяше на младата актриса лекция за принципите на взаимоотношенията в колектив, състоящ се от двама души. Очите му се смееха, но гласът беше отмерен и дори леко строг.
— Ти имаш право на всякакви желания, но нямаш право да изискваш другите хора да ги изпълняват изцяло…
Селуянов сръчка Настя с лакът в хълбока.
— Слушай, ти как живееш с него? — прошепна той на ухото й. — Та той те потиска, както дон Леонсио робинята Изаура. Само че робинята я потискаха със сила, а Льошка — със своята принципност.
Настя прихна и закри устата си с длан. Чистяков я погледна неодобрително.
— Каменская, напуснете аудиторията, пречите на колегите си да слушат лекцията.
— Льоша, а когато четеше лекции в Станфорд, така ли гонеше бъбривите студенти? — попита Валентина и ококори невинно очички.
— Там студентите не бърборят в час, там обучението е платено. Като не ти е интересно — не плащаш и не ходиш на лекции — поясни Чистяков. — Щом си дошъл обаче, слушаш внимателно, така че да получиш максимум знания срещу парите си. Край, теоретичната част свърши, преминаваме към практическата. Кой иска да се изкаже по изложената пред вас теория?
Пръв пожела да се изкаже Коля Селуянов, който най-много от всичко си падаше по майтапите. Успя да се пошегува толкова сполучливо, че дори мрачният Коротков грейна в усмивка. След като си поеха дъх от кискането, присъстващите преминаха към сериозен тон и дружно застанаха на страната на колегата си: трябва да се уважава неговото мъжко достойнство и Ирина трябва да се съгласи с него. Ира ставаше все по-тъжна и тогава Коротков, като видя нажаленото й личице, направи компромис:
— Добре, щом така искаш, нека да бъдат не четири, а пет хиляди. Съгласих се.
— А няма ли да се разберем за шест? — веднага се оживи Ира.
— Приятели, не започнахте в правилния ред — пое отново ръководството Льошка. — Първо трябва да се направи списък на поканените, после да се обсъди, да се съкрати, сетне да се сметне колко ще струва ресторантът за такъв брой хора и чак накрая да се обсъжда необходимостта от допълнителни разходи и възможността за това. Сега ще започнем да пресмятаме и ще се окаже, че четири хиляди са предостатъчно, тогава няма да има причини за спор. Или ще се окаже, че дори при минимален брой поканени ще ви трябват повече от четири хиляди, тогава ще трябва или да увеличаваме допустимите разноски, или изобщо ще се откажем от ресторанта. Първо се решават принципните въпроси, а чак после финансовите, а не обратното. Нека всеки вземе лист и химикалка и да напише своите предложения за гости. Хората, които се намират във всички списъци, ще смятаме за безспорно поканени, а всички останали ще обсъдим.