Той извади всички фигурки, подреди ги на голямата дървена маса, като премести неприбраните продукти и мръсните съдове, и се зачете в описанието.
— Граждани — тихо каза той след десетина минути, — колекцията не е пълна. В описанието има ринда, а сред фигурките няма.
— Имаше. — Василий, кой знае защо, винаги изникваше неочаквано, когато всички вече бяха забравили за него. Интересно, защо досега мълча? Странно момче. — Много добре си спомням. Тя беше най-красивата фигурка, в небесносиньо и бяло. Когато донесохте колекцията, Глеб Борисович, вие я зарязахте, а аз помагах на баба Глаша да я подреди. И на нея най-много й хареса риндата, останалите фигурки са мрачни, тъмни, а тази беше такава издокарана… Баба Глаша нарече войничето „Иван, царският син“. Само че на рамото му имаше и секира, една такава дълга брадва. И носеше висока шапка.
— Кога за последен път видяхте тази фигурка? — напрегна се Коротков.
— Не си спомням. Сигурно отдавна. Не съм идвал често в кухнята, а витрината съм поглеждал още по-рядко.
Коротков изразително погледна Настя.
— Експертите обработиха ли витрината?
— Обработиха я — кимна тя. — Видях с очите си. И ето, останали са следи от праха.
Ама каква излезе тя, добри ми господа? Убили са старицата, за да вземат фигурката на един ринда? На кого е потрябвала? На някого, който е искал да си попълни колекцията? Глупости, стойността й не е толкова висока, та да се убива човек заради нея, та това не е пощенска марка за един милион долара, издадена преди два века и останала в единствен екземпляр на планетата. За такава марка филателистите нищо няма да пожалят и пред нищо няма да се спрат. Но един калаен телохранител? Колекцията е съвременна, майсторът сигурно е жив и здрав, можели са да го намерят и да му поръчат липсващите екземпляри срещу напълно достъпна цена. Не, работата не е в колекцията. А в какво е?
В това, че фигурката на риндата е особена с нещо? В нея е направено скривалище, а в скривалището е поставен рядко красив и скъп диамант? Или микрофилм със секретни сведения за шпиони?
Много прилича на безумие. Или на лошо криминале.
ГЛАВА 10.
— Е, и защо направи това?
Полковник Афанасиев гледаше Настя с някак гнусливо любопитство. В неделя той, както си е редно за началник, бе почивал, а в понеделник, още с идването в службата, бе научил приятната новина: заради Каменская отделът е натоварен с поредното убийство, с което прекрасно биха се справили и на „територията“ — нищо особено, стара домашна помощничка, не е депутат или министър, нито е ново престъпление от поредица деяния на кръвожаден маниак, нито пък война между две сериозни групировки.
Коротков, истински мъж и предан приятел, се опита да закрие амбразурата с гърдите си.
— Вячеслав Михайлович, решението взех аз. Каменская само сподели с мен съображенията си, а решението взех аз.
— И какви бяха тези съображения, ако мога да попитам?
Юра погледна към Настя. Тя събра в гърдите си повече въздух и се гмурна в дълбокия вир на неизбежното обяснение пред началника.
— Убитата беше домашна помощница на много известен човек…
Тя знаеше слабото място на Афоня. Полковникът беше изключително тщеславен и с всички сили се стремеше да осигури разкриването на всяко убийство, което би привлякло дори и незначителното внимание на пресата. Ако зависеше от него, той щеше да работи само по случаи, за които се пише във вестниците и се говори по телевизията. На няколко пъти от него бяха взели интервюта, веднъж успя дори да се мерне на телевизионния екран. Това бяха звездните мигове в служебната дейност на полковник Афанасиев.
За престъплението в апартамента на един от авторите „Богуславски“ ще се пише непременно, няма никакво съмнение. Освен това, както се разбра в процеса на разговора, Афанасиев, за разлика от Настя и Коротков, в свободното си време попрочитал някои книги на Василий Богуславски, и то не без удоволствие, а за популярността и широката реклама на проекта бил много добре осведомен. Настя не скри от началника и своята среща с Екатерина Сергеевна, и опасенията си, че Богданов има и тайни, и врагове, така че убийството на домашната помощница на известния писател може да доведе до гръмки разобличения на евентуално неблаговидно поведение на самия писател.
— Ох, Каменская — поклати глава полковникът, — колко проблеми ми създаваш… Уж си умна жена, знаеш си и работата, а човек се чувства край теб като край буре с барут. Дано по-скоро се пенсионираш.
— Потърпете, малко ми остава още — ядосано се сопна Настя и последва Коротков, който вече излизаше от кабинета.